Дядото, заклал шофьора, който сгази малчуган: Когато видях детето превъртях!

"Като видях детето, и превъртях. Отидох и като го взех в ръце, то детето не приличаше на човек, беше мъртво и цялото в кръв." Това заяви пред бургаските магистрати 46- годишният Стефан Дехнев, обвинен в убийството на шофьора Руско Танев в село Прилеп. Двойната трагедия стана в понеделник, пише Телеграф.

Бруталната вендета се разигра посред бял ден на главната улица в село Прилеп. 57-годишният Руско преминавал през селото, шофирайки тежкотоварен ТИР в посока към Шумен. Малко преди да излезе от пределите на населеното място, на пътя пред камиона внезапно изскочило 6-годишно момче. Детето се появило изневиделица и шофьорът не успял да натисне спирачка. Тежката машина блъснала момчето и то издъхнало на място. В този миг роднините му, които празнували с курбан Богородица по стар стил, наизскачали от съседната ветеринарна лечебница, пригодена за фамилно жилище.

В четвъртък Дехнев, който екзекутира с нож 57-годишен шофьор, застана в четвъртък пред Бургаския окръжен съд, окован в белезници. Магистратите гледаха дело, за да решат дали той ще остане с постоянна мярка "задържане под стража" след бруталното убийство. Пред съда Стефан и адвокатката му направиха всичко възможно, за да излезе от килията. Арестантът опита да трогне магистратите със сърцераздиратено описание на състоянието на блъснатото дете, прегазено от тежкия тир, и по този начин да оправдае кървавата вендета. Обясни, че хлапето не приличало на човек. Било цялото в кръв. После с оправдателен тон заяви: "Не исках да го убия, а само исках да го нараня.... И да го заболи, само това исках", изплака обвиняемият и допълни, че съжалява много за това, което е направил, и за смъртта на шофьора. Неговата защитничка - адв. Величка Костова, обаче вероятно неволно даде обяснение, в което прозира категоричен умисъл в действията на клиента й. "Усещането за липса на справедливост и доверие в съда го е накарало да убие тираджията Руско", отсече защитата.

Веднага след кървавото отмъщение в районното бяха задържани общо седем души сред роднините на прегазеното дете. Няколко часа по-късно, след проведени разпити, четирима от тях бяха освободени и кръгът на заподозрените се стесни до трима - бащата, чичото на убитото при пътния инцидент момче и Стефан. За по-малко от 24 часа от инцидента униформените и прокуратурата разплетоха случая и разкриха, че физическият убиец е именно Дехнев.

Като видели блъснатото дете, озверелите роднини, порядъчно подпийнали, се втурнали към шофьора да отмъщават. Нападнали го в кабината на тира и го пребили, а после го намушкали с нож в прасеца. От дълбоката прободна рана и срязана артерия той получил масиран кръвоизлив и издъхнал за броени минути. Пряк свидетел на инцидента е станал вторият шофьор. Той се спасил като по чудо от убийство. Когато видял в огледалото за задно виждане озверялата тълпа, той извикал на колегата си зад волана: "Бягай, където свариш, ще те убият".

След което сам хукнал да бяга. Случайно преминаващ през селото джип го взел и го откарал надалеч. Едва след като се отдалечил на безопасно разстояние, вторият шофьор подал сигнал в полицията. На място веднага са изпратени патрулки и линейка, но докато спешният екип стигне до отдалеченото селце, намушканият водач вече бил мъртъв. Смъртно раненият мъж дори не е направил и опит да избяга, вероятно защото е бил в шок от катастрофата, са установили разследващите.

Фамилията на сгазеното детенце няма уседнал начин на живот и членовете й се местят по всички краища на страната, дори и в чужбина. По-дълго време са живели в село Везенково, а преди година се преместили в Прилеп, където родителите работели в дърводобива. Настанили се в бивша обществена сграда, използвана в миналото като ветеринарна лечебница, която пригодили за живеене. Именно там празнували всички от родата. Докато вдигали наздравици, никой не наглеждал детето и то изскочило внезапно на пътното платно точно в момента, когато през селото минавал тежкотоварният камион. По делото са назначени експертизи, които трябва да установят с каква скорост се е движел тирът и дали е имал реална възможност да спре, преди да се е случило непоправимото.