„Нека допуснем, че доматите са били по-вкусни…“

___________

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията и на Novini.bg като цяло.

Валди Тотев пък пише коментар:

И понеже губещите войната са насъскали всичките си спящи клетки тук да се събуждат.

И:

Както и:

Като например:

… затова реших да споделя нещо, което намерих, прочетох и харесах. Нещо много (не)подходящо за носталгици.

Не ми говорете въобще колко било "хубаво" - Хубав затвор-няма!“
…

И понеже са шумни и гласовити. И понеже имат на разположение национални медии в ръцете си. И понеже руските агенти са по най-високите етажи на властта и правят лъжите си чути от всички…

Под поста на Ясен Бочаров има коментари – не по-малко интересни.

„Нека допуснем, че доматите са били по-вкусни. Нека допуснем, че кебапчетата са били по-сочни. Нека се съгласим, че летуването "на бунгалата в Ахтопол" е било романтично.

Това, кето НИКОГА няма да простя на комунистите е, че ме държаха под ключ в собствената ми страна. Не ми даваха да я напусна дори за ден. Държаха ме като птица в клетка - даваха ми вода и трохи, но не ми позоволяваха да летя. А пък, ако се опитах случайно да полетя, въпреки строгата забрана- стреляха по мен с автомати и картечници на границата. Носталгиците удобно забравят тази подоробност- стреляш по собствените си граждани просто защото искат да отидат някъде другаде на същата тази планета.

От 1961 до 1988, при опит да пресекат берлинската стена, са разстреляни над 600 души. Никой не знае колко са труповете на браздата между България и Гърция или Турция...Самият факт, че граничари имат за задача да не позволяват на хората да НАПУСНАТ страната си, дори за малко, е достатъчен за да анулира ефекта от вкусните домати и сочната кайма...

Понеже идват избори; и понеже текат смехотворни политически процеси, чиито „архитекти“ не могат да разчитат много на друго освен на лъжи и префасонирани спомени; и понеже „лъжата, повторена 1000 пъти, става истина“ явно е горивото на политиката у нас, а паметта на народа е като на златна рибка и всичко, де що му пробутват разни тарикати, го приема, а каквото е полезно за него – го плюе.

P.S. Аз все пак успях да премина границата без да стрелят по мен през 1988-ма. Баща ми и майка ми ( лека им пръст), дори не се опитаха - знаеха, че няма "да ги пуснат". Наши приятели източно-германци, с които летувахме заедно, отплувха една много ранна сутрин със уиндсърфове от къмпинг Арапя на юг. Баща ми им махаше от брега и не разбирах тогава защо се разплака. Когато не се върнаха до вечерта, но никой не говореше за това - започнах да разбирам. След година получихме една пощенска картичка от Мюнхен без никакъв текст на нея - само снимка на Ратхаус с фигурките. Нашите приятели извадиха късмет, стотици други - не.

И понеже носталгията е полезна само за обществата, които са имали развиваща история, а не деградираща – онези, които – като кажат, че обичат ретро автомобили например – знаеш, че става въпрос за автомобили, а не съветски сапунерки на колела.