„Два месеца живях в парника, оцелях“: Как се справят хората след потопа в Карловско?

Почти година след потопа в Карловско на места все още няма улици и асфалт, а мостове и къщи продължават да се възстановяват. Част от жителите продължават да живеят във фургони.

Сред тях е и 70-годишната Маруся Бочева, чийто дом беше напълно отнесен от наводненията.

„Все си мислех, че навътре ще падне и нещо ще оцелее, а нищо не оцеля. Забелязаха ме един човек в съседна къща и ме извика у тях и ми каза, че къщата ми я няма. Два месеца живях в парника, първата вечер ми беше най-тежка, по една тениска, цяла нощ се търках да се стопля. Слава Богу сега имам покрив над главата си, не е като в парника“, разказва тя.

От къщата на Маруся остава само една стена, която да ѝ напомня за родния ѝ дом.

„Не можеш да реагираш, сякаш пропадаш в някаква дупка, нямаш никаква реакция. Сребро имах, бижута златен пръстен. Нищо не взех, само икона и така. Оцелях. Тъжно ми е, там съм родена, пораснала. 30 години отидоха“, казва още тя.

Наводненията разрушват и дома на Ани Иванова. До тук от държавата тя е видяла само 375 лв. Казва, че отпуснатите 2500 лв. за възстановяване на щетите са неефективни.

„Хем са закъснели, хем не ни ги дават правилно. Вчера внесох профактурата и деклрацията и ми казват, че тези пари няма да дойдат в нашите сметки, а ще отидат в магазина, където сме си харесали нещо, а ние вече за една година си го набавихме. Разбиха ми се врати и прозорци и ми трябват пари за дограма“, казва Ани Иванова.

По думите на зам.-кмета на Карлово отпуснатите средства за някои села като Богдан например са на половина или дори по-малко от необходимите.

„Проведохме десетки обществени поръчки, имаме сключени договори с избрани изпълнители за възстановяване на деретата в трите населени места и мостовете. Най-големият проблем е, че съгласувателните процедури са много тежки и се изискват административни срокове, които трябва да чакаме“, казва Данка Сидарова-Люртова, зам.-кмет на Карлово.