Георг Георгиев: Отрочетата на комунизма основават с пари от режима модерни технологични компании, които навират в лицата ни

Да, ама вече не.

Бог да упокои душите на загиналите от ръцете на тоталитаристите. Да прости на палачите и наследниците им. На убийците ние не ще, но и вторите не са ни поискали прошка. Наследството на комунисти, нацисти и фашисти да унищожи. Или ние ще го направим.

Коментар на Георг Георгиев, председател на МГЕРБ и депутат от ГЕРБ-СДС по повод Деня в памет на жертвите на тоталитарните режими.

Извън представите на нормалността и здравия разум е какво може да причини човек на човека, в стремежа си да установи или пък запази една нищо и никаква власт. Власт, която обаче облечена в черните дрехи на тоталитаризма, повече от век скита по света и независимо дали ще я познаваме като комунистическа, националсоциалистическа или фашистка, коства животи и съдби.

Макар абсолютно подобни в грозната си мотивация и брутален инструментариум, все пак тези човеконенавистнически режими се различават най-много в едно - ако нацистите и фашистите са справедливо заклеймени, масово гонени и отричани, то комунистите и техните издънки продължават необезпокоявано и свободно да шетат.

Тях можете днес да ги видите да си правят партии и да влизат в парламента, предрешени като „социалисти”. Стават депутати, министри, омбудсмани. Тяхното позорно минало не ги срами, напротив - горди с него те ламтят да застават начело на цели столици. С пари на режима, до вчера преследвал „долния капитализъм”, днес отрочетата основават модерни технологични компании, които навират в лицата ни и дори ни казват: „Вижте къде сме ние, и защото сме по-добри от вас, сега пак ще ни слушате, следвате и подкрепяте. Защото пак сме над вас”. Макар поприкрити обаче, наследниците на тоталитаристите бранят бащинията си. Те здраво са се вкопчили и с телата си защитават паметниците, които им напомнят откъде тръгват потеклото, семейната „чест” и привилегии. Златното им руно е заровено под тонове неугледно изляти бетон и метал, които над главите на съвременните клетници, стискат автомати, чукове и сърпове и се канят пак да пращат по концентрационните лагери несъгласните с безумието…