Индийската космическа агенция ще направи опит да осъществи спускането на апарат на Южния полюс на Луната - мисия, която може да отбележи напредък в космическите амбиции на страната и да увеличи познанията за лунния воден лед, потенциално един от най-ценните ресурси на естествения спътник на Земята, съобщава БТА.
Какво знаем до този момент за наличието на замръзнала вода на Луната и защо космически агенции и частни компании виждат в нея ключа към създаването на лунна колония, добиването на полезни изкопаеми на земния спътник и потенциални мисии до Марс.
Как учените откриха вода на Луната?
Още през 60-те години на миналия век, преди първото кацане на "Аполо", учените предполагат, че на Луната може да има вода.
Пробите, върнати от екипажите на "Аполо" за анализ в края на 60-те и началото на 70-те години, на пръв поглед изглеждат сухи.
През 2008 г. изследователи от университета "Браун" изследват отново тези лунни проби с помощта на нова технология и откриват водород в малки "мъниста" от вулканично стъкло.
През 2009 г. инструмент на НАСА на сондата "Чандраян-1" на Индийската организация за космически изследвания (ISRO) откри вода на повърхността на Луната.
През същата година друга сонда на Американската космическа агенция, която удари южния полюс на Луната, откри воден лед под лунната повърхност.
По-ранна мисия на НАСА от 1998 г. откри доказателства, че най-високата концентрация на воден лед е в сенчестите кратери на Южния полюс.
Защо водата на Луната е важна?
Учените се интересуват от залежите от древен воден лед, защото те биха могли да предоставят сведения за лунните вулкани, за материала, който кометите и астероидите са доставили на Земята, както и за произхода на океаните.
Ако водният лед съществува в достатъчни количества, той може да бъде източник на питейна вода за изследване на Луната и може да помогне за охлаждане на оборудването.
Водният лед освен това може да бъде разграден, за да бъдат получени водород за гориво и кислород за дишане, което да подпомогне мисиите до Марс или добива на полезни изкопаеми на Луната.
Т.нар. "Договор за космоса" от 1967 г. забранява на която и да е нация да претендира за собственост върху Луната.
Какво прави Южния полюс на Луната особено труден?
Опитите за кацане на Луната са се проваляли и преди. Руският апарат "Луна-25" трябваше да се спусне на южния полюс тази седмица, но излезе извън контрол при приближаването и претърпя авария в неделя.
Южният полюс - далече от екваториалния регион, към който са били насочени предишните мисии, включително кацанията на "Аполо" с екипаж, е пълен с кратери и дълбоки ровове.
Мисии до Южния полюс на Луната са планирали и САЩ, и Китай.
Няма разпоредба, която да спира търговските операции. Ръководените от САЩ усилия за установяване на набор от принципи за изследване на Луната и използване на нейните ресурси - Споразуменията "Артемида", са подписани от 27 страни. Русия и Китай не са сред тях.
Мисията "Чандраян-3" на Индийската организация за космически изследвания се готви да направи опит за кацане в сряда. Предишната индийска мисия не успя да кацне безопасно през 2019 г. в близост до района, към който сега е насочена и "Чандраян-3".
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)