- ASD (Затихване чувствително към ускорението) амортисьори могат да реагират не само на неравни пътища, но и на отделни неравности по пътя. Това се постига с промяна на компресионния клапан. С тази конструкция се решава въпроса „комфорт срещу контрол“, а също се избягва накланянето на автомобила при спиране и завои. Въпреки безспорните си качества те се предлагат от ограничен брой производители и се използват само за следпродажбено оборудване.
- Вътрешният цилиндър е пълен с масло и оборудван с бутало, което се движи, а външният цилиндър събира изтласканото масло.
- Двутръбни газови амортисьори, при които конструкцията е същата, но външният цилиндър се пълни с азот под ниско налягане. Така се избягва разпенването на маслото и прегряването. Този вид е широко използван в съвременните автомобили.
- Хидравлични или маслени амортисьори, които се състоят от два цилиндъра.
Адаптивни амортисьори
Двутръбни амортисьори
Еднотръбни амортисьори
Какви са съвременните амортисьори за коли?
Кога възникват амортисьорите?
Според конструкцията са:
Според местоположението си:
Автомобилните амортисьори са основни елементи от окачването. При високите скорости на движение те играят важна роля за управляемостта и безопасността на всяко превозно средство. Затова трябва да са качествени, надеждни и винаги изправни.
Без тях, пружините ще се свиват и разширяват непрекъснато, докато енергията се разсее, а купето ще подскача без възможност да се овладее управлението.
В края на 1900 година започват да се монтират механични амортисьори с фрикционни дискове. При които за комфорт при пътуване няма как да се говори, но се овладяват движенията на пружините.
В основата си тези хидравлични устройства са задействани от лостове, които отговаряли за преместването на две бутала, които създавали налягане в хидравликата и така гасели колебанията.
Едни от най-рано пуснатите в производство хидравлични амортисьори са Telesco, показани на изложението в Олимпия през 1912 година. Те са производство на Polyrhoe Carburettors Ltd и съдържат пружина в телескопичния модул, масло и вътрешен клапан.
Компанията Gabriel Suspension пуска серийно хидравлични амортисьори през 1918 година. Те стават стандартно оборудване за автомобилите от 30-те години на миналия век.
По същото време Ърл Макферсън проектира първото окачване Макферсън с по-здрава версия на телескопичен амортисьор за General Motors. През 1948 година Ford започва масово да оборудва автомобилите си с окачване Макферсън.
Повечето съвременни амортисьори са хидравлични или пневматични. Тези устройства се задействат около 1200 пъти на километър, за да стабилизират превозното средство и да създадат добър контакт между пътя и гумите.
През 60-те години започва използването на регулируеми амортисьори, при които се изменя височината и твърдостта на окачването. Отначало те се регулират ръчно от водача, след това дистанционно, а в последствие електронно.
През годините се разработват и други видове амортисьори, където вискозитета на маслото се променя от електрическо поле, електромагнити и т.н..
Първите автомобили са били с опростена конструкция на окачването, която не се е различавала много от тази на каретите. Развивали са малка скорост и някак са успявали да се задържат на пътя при всички неравности.
Първият автомобил с телескопични амортисьори е Lambda от 1922 година на италианската компания Lancia, а серийното им производство започва около 1932 година.
Първоначално са използвани листови пружини или така наречените ресьори, при които пружините затихвали благодарение на триенето между отделните листове, което не било ефективно и се влияело от външни фактори.
Със създаването на първия сериен автомобил с бензинов двигател от Карл Бенц през 1886 година възниква и въпросът за окачването му. Конструкторите го поставят на дневен ред след 1900 година, когато има вече достатъчно произведени автомобили.
Състоят се от един цилиндър с две бутала. Цилиндърът е пълен с масло и азотен газ, който е под високо налягане. Охлаждат се по-бързо и могат да се монтират под всякакъв ъгъл.
Те са част от адаптивните окачвания и реагират бързо на изменението на пътното покритие. Наричани са още активни амортисьори и са:
Тогава е създаден и първият Mercedes-Benz 170 с напълно промишлено окачване на въртяща ос и така се ражда комфортът и безопасността в автомобилите.
Французинът Морис Худейл патентова през 1907 година амортисьори с хидравлична течност. Неговото изобретение намира приложение в A Ford от 1927 година.
в материала има продуктово позициониране
- PSD амортисьори са разновидност на двутръбните газови. Разликата е в добавените канали към тръбата под налягане. Тези канали позволяват свободно движение на буталото в средния диапазон (зона на комфорт) и значително по-трудно движение в краищата на цилиндъра (зона на контрол). Това дава на водача по-добър контрол при неравни пътища.
- С електромагнитен клапан се използват в адаптивните окачвания на Volkswagen (DDC), Mercedes-Benz (ADS), Toyota (AVS), Opel (CDS), BMW (EDC) и други. Твърдостта им се променя в зависимост сечението на отвора на електромагнитения клапан, който се контролира от електронния блок за управление.
- С магнитна реологична течност. Те се използват в Cadillac и Chevrolet, известни като Magne Ride и Audi – Magnetic Ride. Устройствата са напълнени със специална течност, която променя вискозитета си от електромагнитното поле. С повишаване на вискозитета се повишава и съпротивлението на течността, преминаваща през клапана, което води до по-твърдо окачване.
Амортисьорите са устройствата, които понасят ударите върху купето при попадане на автомобила на неравности и дупки по пътя. Те погасяват вертикалните колебания на окачването и осигуряват максимално сцепление на гумите с пътя. От тях до голяма степен зависи комфорта и безопасността на пътуване и управляемостта на автомобила.
В автомобила са: предни и задни. Освен, че за всяка марка и модел те са различни, то и за конкретен автомобил предните и задни амортисьори се различават, както и окачването им. Когато се налага смяна на амортисьори, винаги се сменят и двата на една ос – двата предни или двата задни и задължително трябва да са еднакви по вид.
В основата на електронното управление на амортисьорите е създаването на кухи цилиндрични втулки с маслени канали, които заменят използваните до тогава гъвкави дискове или подложки. Тези втулки могат да се използват както при еднотръбните, така и при двутръбните модели и позволяват точно и предвидимо управление. Патентовани са от Multimatic през 2010 година.
В следващите години освен двутръбни амортисьори, се създават и еднотръбни, които по-малко прегряват и работят по-добре при неравности по пътя. Mercedes Benz първи инсталира такива като стандартно оборудване в автомобилите през 1957 година. Те са произведени от BILSTEIN и са показани за пръв път през 1954 година.
Затова във верига магазини за авточасти Avto.BIM.BG. обръщаме голямо внимание на качеството на предлаганите амортисьори и техния произход. В асортимента ни са амортисьори на водещи производители за повечето марки и модели автомобили. За наличности, цени и всяка друга информация може да посетите нашия сайт: www.avto.bim.bg, където може да поръчате онлайн необходимото. А консултация може да получите в магазините ни или по телефона, за да изберете подходящите авточасти за вашия автомобил.
Още през 40-те години на миналия век лостовите хидравлични амортисьори са изместени от телескопичните. Тяхното разпространение се определяло от по-простата и евтина конструкция и от факта, че те се разполагали без проблем във вътрешността на винтовите пружини.
)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)