Най-голямата руска частна петролна компания "Лукойл" хвърля огромна икономическа и политическа сянка върху България, но привилегированото положение на енергийния гигант в балканската страна е все по-застрашено, пише европейското издание на сп. "Политико".
"Бъдещето на рафинерията ще бъде история на упадък", казва Виктор Катона, водещ анализатор на суров петрол в компанията за пазарни анализи Kpler.
"Ако дейността на рафинерията бъде застрашена, правителството е готово да я поеме, ако е необходимо", заяви българският министър на отбраната Тодор Тагарев пред "Политико" през юни. "Това е въпрос, който може да бъде решен."
Балкански гигант
"За мен като кмет е важно рафинерията да функционира, защото тя е част от икономическата сигурност на града", сподели той и добави, че затварянето ѝ би било немислимо.
Този икономически и енергиен отпечатък означава политическо влияние.
"В миналото Лукойл е разчитал на подкрепата на местни проруски медии, както и на политици, на които оказва влияние чрез местни посредници, като например купувачи на горива на едро", добавя Василев.
В отговор на обвиненията базираната в Москва фирма посочва пред "Политико" неотдавнашно си изявление, в което отрича всякакви обвинения в политическа ангажираност.
Усилия за лобиране
Министерството заяви, че основното оправдание, използвано от Василев при осигуряването на дерогация за България, е, че рафинерията на "Лукойл" продава гориво на Украйна.
"Лукойл" каза пред "Политико", че е международна частна компания без държавно участие и отрече да има постоянни договори за доставка на петролни продукти за Украйна.
Другият аргумент беше, че зависимостта на България от руския суров петрол я прави икономически уязвима от ембарго и че сделката ще намали цените на горивата.
Комисията не отговори на искания за коментар.
"Няма абсолютно нито един аргумент за тази дерогация за България, тъй като тя не е довела до спад на цените на горивата за потребителите", смята Добрев.
Разкъсване на връзките
Миналия месец българските депутати гласуваха за прекратяване на споразумение, което даде на "Лукойл" контрол над бургаския терминал за внос на суров петрол "Росенец".
През януари правителството обяви, че фирмата ще трябва да започне да плаща местни данъци за първи път, като парите отиват във фонд за енергийна сигурност. Но фирмата не е платила нищо, откакто е наложена тази мярка, според Добрев.
"Доколкото ни е известно, законодателството все още не е влязло в сила и не сме информирани от властите относно размера на тази вноска“, заявиха от "Лукойл" пред "Политико".
Фирмата добави, че винаги е изпълнявала изцяло своите отговорности по отношение на пристанище "Росенец" и не вижда основания за неговото прекратяване.
Това се дължи на факта, че дерогацията от петролните санкции на ЕС, с която се ползва българският клон на компанията, изтича в края на следващата година, с което се прекратява уникалната и много печеливша позиция на компанията да снабдява със собствен евтин суров петрол разрастващата се рафинерия "Нефтохим" в черноморския пристанищен град Бургас.
По данни на Kpler "Лукойл" внася 3 милиона барела руски петрол месечно, което прави България четвъртия по големина купувач на суров петрол от Москва в света след Индия, Китай и Турция. "Нефтохим", чиито внушителни комини се виждат от 10 километра, осигурява 80% от нуждите на България от дизел и бензин, и представлява една десета от БВП на страната, пише "24 часа".
"Рафинерията е много важна, защото е най-големият осигурител на работни места и дава най-добрите заплати в региона", казва кметът на Бургас Димитър Николов. Заедно с намиращия се наблизо терминал за внос на петрол "Росенец" в съоръженията работят 5000 души.
"В България има коалиция "Лукойл", която се формира веднага след началото на всеки парламент", казва Делян Добрев, председател на енергийната комисия в българския парламент, който ръководи усилията за ограничаване на "Лукойл". През последната година той е внесъл 18 предложения за ограничаване на влиянието на компанията, но повечето от тях са останали без резултат.
"Лукойл" успява да превърне икономическия си отпечатък в огромно политическо влияние, като финансира медии и партии", смята Мартин Владимиров, експерт в Центъра за изследване на демокрацията. "Влиянието му върху българския политически и икономически елит е огромно."
"Това влияние е толкова голямо, отчасти защото българската държава не е в състояние да се справи с кризата при евентуално внезапно спиране на доставките на суров петрол от Русия", твърди Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, който сега работи като анализатор.
Зависимостта на България от руския суров петрол беше сред причините страната да лобира усилено за освобождаване от санкциите на ЕС срещу вноса на руски петрол - усилие, подкрепено от целия политически спектър, включително от премиера Кирил Петков.
Миналата година София получи единствената дерогация на ЕС за внос на суров петрол по море, а на няколко държави беше разрешено да продължат да купуват петрол по тръбопроводи за ограничен период от време. В преговорите с ЕС водещ беше министърът на финансите Асен Василев, който заплаши да наложи вето на пакета от петролни санкции, ако София не получи изключение. Министерството на финансите на България отрече Василев да е лобирал от името на "Лукойл".
По-рано Петков каза пред Die Welt, дъщерно издание на "Политико", че горивото, произведено в "Нефтохим", е било изпращано в Киев, като се твърди, че осигурявало повече от една трета от нуждите на Украйна от гориво в началото на войната миналата година.
Министерството на финансите обясни, че цените на дребно на дизела са паднали с повече от 20 процента през шестте месеца след началото на дерогацията за България, но Владимиров отбеляза, че подобни спадове са се случили и в други страни от ЕС без подобни изключения.
В допълнение към спора "Лукойл" и неговите дъщерни дружества доставят гориво на руското министерство на отбраната, неговия черноморски флот и оръжейната индустрия, установи този месец доклад на разследващото издание „Проект“, докато неговият висш изпълнителен директор е изправен пред санкции от Обединеното кралство и САЩ.
Въпреки че е исторически съюзник на Русия, София силно подкрепя Украйна във войната, изпращайки оръжия и боеприпаси. Миналата година тя отхвърли исканията на Кремъл да плаща за вноса на газ в рубли, което направи България първата страна от ЕС, откъсната от руски доставки.
Проблемите на "Лукойл" вероятно ще нараснат след изтичането на дерогацията. Добрев изчислява, че освобождаването е довело до скока на печалбите на "Лукойл" до 2 милиарда евро в България през последните 12 месеца, като данъчните приходи са използвани за финансиране на режима на руския президент Владимир Путин.
Но освен ако София не успее да получи друга дерогация, позицията на "Лукойл" в България вероятно ще се свие. „Те са тук, защото се възползваха от големи вратички в управлението и генерираха много пари“, смята Владимиров. „Не мисля, че Лукойл има стимул да остане, защото вече няма да могат да генерират тези огромни печалби.“
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)