"В историята на атентатите в България можем да отделим само два случая, в които активните действия на охраната са спасили охраняваното лице. Единият от тези случаи е атентатът срещу Алексей Петров на басейна "Спартак". Тогава един от охранителите открива огън и по този начин възпрепятства последващи изстрели от страна на стрелеца, който се намира в засада.
"Организираната престъпност в България винаги е присъствала, методите ѝ остават същите, каквито са били в миналото. Поръчковите убийства са един от тези методи.
"При такива охрани има един проблем - когато охраняваното лице е изключителен специалист в тази сфера, той понякога обсебва охраната и пренебрегва техните притеснения и препоръки", каза доц. Иванов.
За него първите 24 часа са от ключово значение: "Моето мнение, че стрелецът е един. Прекалено важна е фигурата, която трябва да бъде отстранена, за да има толкова много хора. А жената е странична жертва, най-вероятно от рикошет.
Интензитетът на тези убийства в последните години е по-нисък, последното такова ключово убийство на територията на България беше на Петър Христов през януари 2018 година.
Кръстев не изключва вероятността това убийство да спре пътя на България към Шенген.
МВР в предишни години е разкривало предполагаеми извършители на поръчкови убийства. Те са били задържани, били са съдени, впоследствие са били оправдавани, много малка част от тях са осъждани ефективно за убийство", добави Кръстев.
По думите му охраната трябва да бъде добре обучена, а този, който стреля, изчислява и охраната: "Ако изстрелът е с обикновена карабина - разстоянието е 50-100 метра, това дали имате един, двама, трима или четирима охранителни - не ви помага".
Проблемът в този тип атаки е, че в България има само един център, който предлага контраспайперска тактика. Като извадите статистиката на атентатите, 90% от успешните атентати са извършени с дългоцевно оръжие на разстояние от 50 до 100 метра."
Според него шеф на екипа винаги трябва да предвижда неща, които биха се случили.
Той е категоричен, че в България има проблем с организираната престъпност.
Той е на мнение, че реформите в МВР трябва да бъдат обвързани с различни стимули.
"Докато ние не решим проблема с корупцията, Шенген няма да се случи", категоричен е доц. Милен Иванов.
"Такива убийства не се разкриват. Това е един човек - той е професионалист, подготвя си всичко, няма свидетели, мястото е избрано така, че да може да се оттегли безопасно. Най-вероятно е стрелял със заглушител или пък гилзоулавител, тоест няма никакви следи на мястото от оръжието.
"Технологията на този тип поръчкови убийства е такава, че разкриваемостта и доказуемостта е много трудна. При едно такова убийство се действа конспиративно - имаш поръчители, имаш организатор - посредник, който е буфер между поръчителя и преките извършители.
"Често имаме искания от синдикати за увеличение на заплати, управляващите биха могли да вържат тези реформи с конкретни резултати. В България конвенционалната престъпност намалява, дали било в резултат на работата на МВР, или в резултат на това, че активните престъпления намаляват чисто демографски", подчерта анализаторът.
"Очевадно е, че Алексей Петров се е чувствал изключително сигурно. Начинът му на живот показва, че той не се е чувствал застрашен. Мястото е избрано така, че да може да бъде реализиран атентатът. Най-вероятно той е бил следен дълго време, поне няколко месеца, за да може да се изчисли режимът на движение", това каза бившият зам.-ректор на Академията на МВР доц. Милен Иванов пред Bulgaria ON AIR.
Ако ние не знаем оръжието, това рязко намаля шанса да открием кой е извършителят. Едно е, ако е прострелян с карабина, друго е, ако е прострелян с ловна пушка с бренеке. Ако е с ловна пушка - имаме личен мотив и някакво отмъщение, а ако е с карабина - работи професионалист", добави доц. Милен Иванов.
Вторият случай е Златко Баретата и атентатът срещу него пред Съдебната палата - тогава също един от охранителите успява да идентифицира откъде се води огън и открива ответен огън с неговия пистолет, при което принуждава стрелеца да се скрие и да избяга", припомни доц. Иванов.
И той, подобно на Алексей Петров, беше влиятелна фигура, брокер на влияние, човек с контакти в престъпния свят, както и с контакти в правоохранителните и правораздавателните органи", коментира анализаторът в програма "Сигурност" на Центъра за изследване на демокрацията Владислав Кръстев.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)