Учен направи плашеща прогноза за бъдещето на човечеството

18.08.23 г., 12:28 ч.

145

"В най-добрия от всички сценарии ще извършим безболезнен преход, управляван по начини, които да предотвратяват ненужното страдание на милиони или дори милиарди хора. Но това не се случва - и не може да се случи - в свят, сляп за собственото си затруднение. Човешката популация продължава да расте с около 80 милиона на година и крайният ѝ пик е много несигурен. Подновената "отрицателна обратна връзка" може да сложи край на растежа много преди населението да достигне очакваните от ООН 10,4 милиарда около 2080 г.", завършва Рийс, цитиран от dir.bg.

"През по-голямата част от еволюционната история на човечеството подобни експанзионистични тенденции са били противодействани от "отрицателна обратна връзка". Въпреки това научната революция и използването на изкопаеми горива ни позволиха да реализираме пълния си потенциал за експоненциален растеж. Те нулираха голяма част от ефекта на естествените коректори на популацията", разсъждава ученият.

Английският икономист Томас Малтус е първият заявил, че човешката популация трябва да бъде поставена под контрол. Това става преди повече от 200 години - през 1798 г.

Популационният еколог Уилям Рийс от Университета на Британска Колумбия в Канада е провел изследване, според което човешката популация ще претърпи "драстична корекция" преди края на този век.

Идеите му са породени от схващанията, че в началото на 19 век човечеството ще да премине границата от 1 милиард. Очаквало се това да доведе до глад, войни, хаос и колапс на цивилизацията. Прогнозите на Малтус обаче не се сбъдват - науката намира начини да повиши добива на храна и ресурси. Въпреки това идеите на британеца продължават да са популярни.

Повече от една трета от 50 наскоро анкетирани Нобелови лауреати посочват "нарастването на населението/влошаването на околната среда" като най-голямата заплаха за човечеството. Ръстът в популацията и климатичните промени са счетени за по-опасни от ядрената война.

Според учения ресурсите на планетата се изразходват с неустойчива скорост, но инстинктите ни пречат да решим проблема. Резултатът може да бъде някакъв вид цивилизационен колапс, който да намали броя на световното население, казва Рийс.

Това ще е следствие от премахването на много от "естествените коректори" и неспособността за бързи технологични иновации, които да осигурят устойчива консумация на ресурси, съобщава Science Alert.

"Нашата естествена склонност към краткосрочно мислене, която ни е служила изключително добре в еволюционното ни минало, продължава да ни принуждава да вземем колкото е възможно повече, когато е на разположение. Това подхранва прекомерното потребление и замърсяването. Нещо повече, предложените от нас решения, като преминаването към възобновяеми енергийни източници, всъщност не решават проблема с експоненциалния растеж на населението и допълнително допринасят за излишното потребление, което върви заедно с него. Въпросът е дали подобренията в технологиите - във всичко - от борбата с изменението на климата до увеличаването на производството на храни - са в състояние да бъдат в крак с нарастващото ни потребление е неговия ефект върху планетата. Ако иновациите не могат да осигурят нужните решения, недостигът на храна, нестабилността на местообитанията, войните и болестите ще коригират броя на населението", прогнозира ученият.

Позицията на еколога може да се окачестви, като нео-малтусианска. Това става ясно и от материала му, в който той дава за пример, че достигането на популация от 1 милиард хора е отнело 99,9% от човешката история, но малко повече от 2 века по-късно хората са 8 милиарда.

През 2006 година еволюционният еколог Ерик Пианка от САЩ стана известен с твърдението си, че "90% от хората трябва да се заличат, за да бъде спасена планетата". Гръмкото му твърдение предизвика трусове в научната общност. С течение на времето говоренето по темата се омекотява и нормализира. Само 13 години по-късно над 11 000 учени подписват документ, в който призовават за постепенно намаляване на световното население.

Според еколога ще останат само най-богатите и най-издръжливите общества. "Хомо сапиенс е еволюирал, за да се възпроизвежда експоненциално, да се разширява географски и да консумира всички налични ресурси", пише Рийс в материала си.