466
На първо място, ако бъде открита такава свръхпроводимост, печели енергетиката. В момента
Южнокорейският учен Ен Ван Квон и двама негови колеги качиха на сървъра за препринти arXiv.org статия, която започва с: “За първи път в света успяхме да получим свръхпроводник при стайна температура (-127 градуса), работещ при нормално налягане.”
Ако това се окаже вярно, във физиката се е случило главното събитие на века: открит е материал, който има нулево електрическо съпротивление в нормални условия, при които дори може да се живее. Благодарение на подобно откритие човечеството го очаква бурен прогрес в енергетиката, транспорта, медицината и други отрасли.
Ефектът на свръхпроводимостта е известен още от 1911 г. малко след откриването на течния хелий (1908 г.). Нидерландският учен Хайке Камерлинг-Онес от университета в Лайден, докато изследва зависимостта на проводимостта на живака от температурата, открива, че при по-малко от 4,15 градуса по Келвин (около минус 269 по Целзий) съпротивлението пада до нула. Последвалите му опити доказват, че при ниски температури в състояние на свръхпроводимост изпада не само живакът, но и други проводници.
Свръхпроводимостта е микроскопично проявление на квантовите ефекти. Как и защо се появява, все още няма изчерпателен отговор. Съществуващата теория обяснява само поведението на проводниците при ниска температура, сравнима с тази от експериментите с живака. Но отдавна съществуват материали, като някои съединения на медта, губещи съпротивление при условия, които не може да се обяснят. Такива свръхпроводници се наричат високотемпературни и тяхното поведение от гледна точка на съпротивлението на тока така и не може напълно да се обясни, пише "24 часа".
Разбира се, от битова гледна точка е трудно да се нарече висока температура от минус 196 по Целзий, но тя се счита за условната граница между ниско- и високотемпературната свръхпроводимост. Самото съществуване на тези материали и отсъствието на теоретическите ограничения на възможното им подобряване, дава надеждата, че ще бъдат създадени още по-високотемпературни свръхпроводници - такива, които ще запазват свойствата си, без да има нужда от охлаждане, при стайна температура и дори при по-висока.
Нобеловият лауреат Виталий Гинзбург включи търсенето на свръхпроводимост при стайна температура в списъка на най-важните проблеми за физиката през XXI век. На второ място след управляемия термоядрен синтез. Заради това някои наричат това Светия Граал на физиката.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)