Преход, направен от ДС. Контингент, създаден от службите. И всички с тесни връзки с архитектите в Русия

Ако следите достатъчно безпристрастно какво се случва в Русия от 2000 г., ще видите, че и там управлението е кланово.

2014 г. – след инвазията в Украйна, започна истинската информационна война и подготовка за реална (от студена в топла) война.

Пикът бе след 2020 г., когато Брекзит беше факт, управлението на Тръмп и изнудването му на Зеленски, както и популистките партии из цяла Европа стигнаха своя връх – все неща, пряко свързани с руски финанси и „кръгове“.

И така 2022 г. започна войната.

Не знам колко още можем да се правим на слепи, че сътресението в най-последната фаза на войната води до пренареждане на пластовете.

Този коментар изразява личното мнение на автора
и може да не съвпада с позициите на редакцията и на Novini.bg като цяло.

Ако можете да си спомните добре, когато Медведев загуби доверието на Путин, когато и прокурорът Чайка го загуби и беше махнат, първото, което се случи в България, бе един човек с прякор да изчезне в Дубай, а службите удобно да се засуетят таман достатъчно време той да се окаже „извън страната“. А после да се говори, че руски агенти са го посещавали в Дубай.

Тогава се заговори за „веригите“ – клановете на влияние си имат вериги в различните държави, където купуват политици, бизнеси, цели правителства понякога, овладяват нарко канали, търговия с оръжие, хазарт и т.н. Когато една верига се разклати откъм главата, се клатят и клоните ѝ в различните страни. Пренареждат се силите и има опити за взимане на лидерството. Съответно обаче и „чадърите“ над дадени лица изчезват и се появяват над други. Бизнеси минават от едни ръце в други.

Ако помислите малко, ще видите и какви са връзките между случващото се там и тук. Например 2000 г. – Путин на власт, чисто ново управление, нови клонове, ревизия на КГБ и връщането му във властта, малко след това в България спира двупартийният модел и се появява фигурата „Царя“. Оттогава вече нямаме двупартиен модел и все повече се задълбава в популизма. От 2000 г. имахме няколко вълни на възраждане на „любовта“ към Русия и руското. Защото, вероятно сте се постарали да забравите, но в края на осемдесетте и през деветдесетте Русия не се ползваше с голямо уважение и любов наоколо, а после започна кампанията по очерняне на запада и нова вълна възхвали към Русия – на всякакви нива.

А и пандемията бе използвана за разпространение на конспиративни теории, целящи разбиване на доверието във властите в Европа и САЩ. Кампании, за които всеки – постарал се да проследи връзките – разбира, че са на ръчно управление от Кремъл или близки до Кремъл, или най-малкото – свързани с лица, взимали пари от руски банки, като например Льо Пен или Фараж.

В следващата фаза обаче, когато започна да става ясно кои са държавите близки до Русия и кои са избягали от сферата ѝ на влияние, започнаха да се пренареждат пластовете. Десетки шпиони бяха изгонени от тук. Бяха намерени и осветлени връзки между общественици, журналисти и т.н. от „меката сила“ на влияние и платените кампании в полза на руската страна.

Публичното говорене за пред гласоподавателите е едно – там състезателите за любовта на русофилите се надпреварват да рисуват едни картини на вечната дружба; реалната картинка обаче е друга и тя е следната: Русия ни обяви за неприятелска страна, десетки техни шпиони бяха изгонени, Росенец не е техен, служебните правителства, които им бяха изгодни, ги няма, ние заявихме по-сериозно позицията си на партньори в НАТО и ЕС.

Съответно бизнес интересите на олигарси, кагебейци, търговци на оръжие, държащите каналите за наркоразпространение и трафик са разклатени. Те също се опитват да се преструктурират. С това дърпат и всичките си „техни хора“ по „веригите“ в чуждите държави, където оперират. България – сред тях. Едни губят позициите си, на други им ги взимат.

Тук има и игра на службите, които също са голям участник на всички „тъмни пазари“ – от оръжие през дрога и трафик на хора до търговия с политическо влияние. Службите на големите държави, искам да кажа, малките са им по-скоро подизпълнители, не са решаващи фактори в никакъв случай. Когато службите си преразпределят влиянието много пешки в играта са жертвани. Много офицери – също.

Мутрите ги направиха ченгетата от ДС, като copy/paste пренесоха модела от Русия след разпада на СССР. КГБ направи руската мафия, ДС направи българската, която си е просто един клон на руската (както и ДС си е клон на КГБ). Бивши барети в криминалния свят, бивши служители на службите и т.н. – всички те с богато ДС-минало, както и изпълнителите им от силоваците – спортисти с чин, вкарани в структурите, за мускулна сила, от старата тайна полиция на държавния режим. Всички те с тесни, по-тесни, най-тесни връзки с „архитектите“, с кораба-майка в Русия.

За оцелелия от „братя Галеви“ се появиха коментари, че е ценен играч за нечии служби. Дали български, дали – не, ние няма как да знаем. Другият „брат“ вече го няма. Същевременно Къро беше убит в Африка, а днес имаме и още едно убийство на ключов играч от преразпределението на влиянието по време на Прехода, също свързан със службите и също имащ много информация за дейността им.

Което води до логичния въпрос: дали с това се слага точката най-после на тоя 30-плюс-годишен Преход и плочите вече са наредени, а старите зависимости – заличени; или с поредицата убийства зануляват резултата и почваме отначало… и годината пак е 1993, когато бе и първото показно убийство?
__________________