Днес единението на здравите десни сили „Обединени за София” коректно и равнопоставено представи своите кандидати за креслата в 24 районни кметства в най-населената българска община. Въпросът обаче е защо българските данъкоплатци трябва да издържат и такава политическа фигура, от която никога и нищо не зависи или както казва народът, е като „шеф на водопад”.
В столицата районните кметове са 24, във Варна 6, а в Пловдив 5. След поправка в закона, тези партийни кадри вече се избират мажоритарно като кметовете на големите общини.
От районния кмет семпло се очакват само „организационни” умения, каквото и да означава това.
Такива са наложените практики от много години насам. Те може да са порочни, но пък са устойчиви за възпроизвеждането на партийно-листовия избирателен модел.
Районните кметове също така нямат право да се разпореждат с общинската собственост на своя глава, но носят отговорност за нея – сочат мъглявите законови разпоредби.
Районните кметове не могат да се разпореждат дори на почистващите дружества да хигиенизират акуратно и навременно.
За така скромните им дейности и отговорности, те получават сравнително добри заплати, които непрекъснато се актуализират и вече са над 2200 лева, сочат наличните справки.
За капак на всичко повечето от гражданите дори не знаят кой им е районният кмет!
Извинете, ако досаждам, ама не е ли прекалено да издържаме и такива кадри с бюджетни средства, които могат да се използват по-умно и рационално?!
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Novini.bg
Ясно е обаче, че получава заплата от общинския бюджет, който пък осигуряват всички данъкоплатци, които в София са много. Защото трябва да е трудно, а не лесно, парите на софиянци се залагат в централизирания бюджет на държавата и после ръководните кадри от съответните партии решат какъв процент ще върнат в столицата и какъв ще дадат на някоя по-бедна община.
Но да се върнем към мистичната политфигура на районния кмет, който практически няма почти никакви правомощия. Парите за съответния район в столицата, а е така и в Пловдив, и във Варна, се осигуряват както споменах от бюджетния порцион за т.нар. Голяма община.
Управниците на районите тръгват на просия към баш кметът още от началото на финансовата година и се молят за всяка жълта стотинка. Тук обаче възникват проблемите за опозиционните кметове, защото те са като доведените деца в управленските коалиции по места. Примерно, ако мнозинството в СОС и кметът на Голяма община са от една политическа сила, а кметът на район „енти” е от друга, то за него ще са само огризките от общата софра.
Нямат право и да скастрят безхаберниците от дружествата, които правят ремонтите сякаш нарочно едни след други, а не в синхрон, така щото града да е вечно разкопан и с огромни дупки и дори цели ями по шосетата. Районните кметове могат да звънят по телефоните на отговорните институции или да сигнализират за дертовете на данъкоплатците в медии и социални мрежи. Демек са нещо като репортери от мястото на събитието, или самоопределящите се като инфлуенсъри прочее, а още по-преди преди тази роля са изпълнявали глашатаите в селищата.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)