„Има една резолюция, която е препоръчителна, не е задължителна. В нея се казва, че минималното заплащане във всяка една страна, членка на ЕС, трябва да бъде съобразено с 50% от средната работна заплата, но с 60% от медианната работна заплата в страната и съответно с производителността на труда", заяви Кръстев.
От следващата година влизат в сила новите промени в Кодекса на труда, според които минималната работна заплата ще се изчислява по формула, базирана на средната работна заплата за страната. Така тя ще достигне около 930 лева, което е скок с 20%.
„Политиците за пореден път сътвориха нещо, което не е дългосрочно изчислено и съобразено с икономическата реалност на страната, дори не е съобразено с европейските препоръки, които уж имплементираха", посочи икономистът Михаил Кръстев.
По думите му медианната работна заплата е много по-точен изчислител за това какво е заплащането в една държава или в един град, тъй като тя взима предвид хората с най-ниско и най-високо заплащане.
„На минималната работна заплата работят хора по четири основни причини – една част от тях укриват доходи, друга причина е феодализъм на работното място, където невидимата ръка на пазарната икономика е заменена от видимата ръка на робството. За съжаление, има и много хора са трудолюбиви, влагат много усилия в това, което правят, но никой не иска да го купи за много пари". Това заяви в ефира на Нова телевизия Добромир Иванов, изпълнителен директор на BESCO – Българската предприемаческа асоциация.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)