Изследване: Албанското селище Лин на брега на Охридското езеро е най-старото в Европа

„Дъбът е като швейцарски часовник, много точен, като календар“, подчертава Алберт Хафнер.

„За да се защитят, те е трябвало да изсекат гора“, заяви Хафнер. Да се защитят от кого обаче? За археолозите е трудно да дадат отговор веднага.

„На север от Алпите най-старите обекти датират от около 4000 г. пр. Хр., пò на юг, италианските алпийски езера (датират) от около 5000 г. пр. Хр.“, уточнява експертът за европейските езерни градове от неолита.

„Намерихме различни семена, растения, както и кости на диви и домашни животни“, изброява Илир Джипали, албански професор по археология, който отговаря за първото сортиране на материалите, извадени на повърхността.

„Това са ключови за праисторията обекти, които са интересни не само за региона, но също и за цяла Югозападна Европа“, заяви археологът.

Най-старият езерен град, открит досега на европейския континент, се намира на албанския бряг на Охридското езеро – в селището Лин, съобщава АФП, като се позовава на резултати от изследване на Университета в Берн, Швейцария.

Археолозите са открили, че градът вероятно е бил фортифициран.

Засега се предполага, че земеделието и скотовъдството са били основните занимания на жителите в селището на полуострова.

Проби от различни органични вещества редовно се изпращат в университетските лаборатории в Берн за анализ, отбелязва още АФП.

Резултатите от скорошно лабораторно изследване за радиовъглеродно датиране на проби от наколни жилища, открити край бреговете на малкия полуостров Лин, поставят древността му между 6000 и 5800 г. пр. н. е.

След скорошно двучасово гмуркане Кристи Анастаси, албански изследовател по подводна археология, откри голямо количество археологически материали, керамика и фрагменти от сечива от кремък на дълбочина от четири метра.

Според първите оценки, езерният град Лин вероятно е имал население от 200 до 500 души, предаде БТА.

Те оценяват на около 100 000 броя на кокилите, забити в дъното на езерото край Лин, което професор Хафнер нарече „истинско съкровище за изследване“ и уточни, че проучването на мястото може да отнеме още двадесет години.

Тези поселения са се състояли от къщи на кокили заради разположението си в райони, редовно наводнявани от покачващи се води.

Анализът на годишните пръстени на тези стволове по метода на дендрохронологията трябва да позволи получаването на ценна представа за климатичните и екологичните условия за онова време, както и за ежедневния живот на обитателите на този град, обяснява ръководителят на албанските изследователи археологът Адриан Анастаси.

В продължение на четири години Хафнер е част от ръководството на екип от албански и швейцарски археолози, които извършват разкопки в изумрудените води на Охридското езеро, най-старото езеро в Европа, класифицирано като обект на световното наследство на ЮНЕСКО, което Албания дели с Република Северна Македония.

Всяко спускане до дъното на езерото носи ценна информация за реконструкцията на архитектурата на жилищата и организацията на живота на хората в селището, които може да се окажат сред първите уседнали жители на европейския континент, според Адриан Анастаси.

По думите на Анастаси проучванията текат много бавно и с голяма предпазливост, за да може да бъде проучена структурата на наколното селище, без то да бъде повредено, а обилната растителност не улеснява работата. Той допълни, че е важно за археолозите на терен да разберат защо тези хора са избрали този тип архитектура.