„По време на школата работих с Хан Гуо и проф. Юн Ким по проект за квантуване на големи езикови модели“, разказва Радостин, цитиран от пресцентъра на министерството. В него те изследват как могат да направят моделите като този, използван в ChatGPT, по-малки, за да бъдат използвани на повече устройства и от повече хора.
Другият представител на България в RSI’23 е Деян Хаджи-Манич от математическата гимназия „Д-р Петър Берон“ във Варна. И той, и Радостин са ученици в 11 клас.
По думите му проектът продължава и той ще работи през годината с групата на проф. Юн, за да бъде развит той на професионално ниво.
Българският ученик Радостин Чолаков влезе в т.нар. „топ 5“ на двете класации на 40-ото издание на RSI (Research Science Institute) - лятна ученическа школа за STEM изследователи, която традиционно се провежда в Масачузетския технологичен институт. Това съобщават от пресцентъра на Министерството на образованието и науката (МОН).
В научното ръководство на учениците от RSI’23 имаше български представители, съобщават от пресцентъра на образователното министерство. Сред тях е доц. Евгения Сендова, която повече от 20 години е преподавател и ментор в този летен институт. Тя е част от журито от българска страна, което подбира двамата участници всяка година измежду най-изявените ученици по математика и информатика от цялата страна. В научното ръководство на учениците от RSI’23 бе още Петър Гайдаров, а Румен Данговски бе ментор на трима ученици. В България Радостин Чолаков е работил под научното ръководство на Тодор Колев.
Чолаков е един от двамата български ученици, които бяха избрани за участие в RSI‘23 след специален конкурс на БАН. Той предстои да кандидатства в университет, като посочва, че ще опита да кандидатства в няколко западни учебни заведения. В кръга на неговите интереси са компютърните науки и машинното обучение.
Чолаков е ученик в математическата гимназия „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив. За първи път български участник се класира едновременно в двете категории – за писмено и за устно представяне на изследователски проекти във всички STEM области, разказват от МОН.
Школата е с продължителност шест седмици, като през първата се осъществяват предимно лекции от професори във всички дисциплини - хуманитарни науки, математика, биология, физика, химия. В останалите пет седмици основната цел на участниците е да разработят проект в своята научна област и да напишат доклад по него. Всеки има ментор от научна група в Масачузетския технологичен институт или университетите в Харвард и в Бостън, с когото да работи по своята тема. На финала учениците предават научния доклад, както и изготвят презентация, която да покажат пред останалите участници и академично жури. Пет от 100-те доклада са отличени, както и 10 от 100-те презентации получават покана да бъдат повторени пред още по-голяма публика и жури, за да се селектира т.нар. „топ 5“.
Основната методика беше, че разглеждаме как теглата на тези модели са разпределени и на база на това ги закръгляме към по-малко на брой възможни стойности. Резултатите засега са, че успяваме да достигнем и дори да подобрим текущите най-добри методи за квантуване след като ги тествахме върху модела LLaMA-2, който „Мета“ публикува едва преди две седмици, коментира Радостин Чолаков.
Тази година в престижната лятна школа се включиха 100 ученици от цял свят. Две са местата, запазени за представители на България. Нашите двама участници са излъчени по линия на разработките си в Ученическия институт по математика и информатика (УчИМИ) и интервю, проведено от специалисти от ИМИ-БАН, съобщават от МОН.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)