"Готова съм да стана втора, трета или четвърта жена": Многоженството се разпространява все повече в Таджикистан

"Обществото се отнася негативно към неомъжените и разведените жени, които смята за "стари моми". Дори жената да е постигнала успех и независимост, обществото не я одобрява", подчертава правозащтничката.

За непървите жени не всичко е розово

Защо жените се съгласяват да станат втора или трета съпруга?

От нещастния брак до успешния бизнес

Разведената може да бъде само втора жена, а "старата мома" не може да бъде първа

Новият съпруг прекарва три от дните в седмицата с Манижа, а през останалото време се намира в дома си с първата си жена и двете им деца. Както казва Манижа - първата съпруга знае за втория брак и няма възражения.

"Жените са готови на брак със статута на втора, трета или четвърта жена, за да уредят личния си живот. Но има и материален аспект - за много жени без образование единственият начин да си осигурят издръжка е да се обвържат с мъж", казва пред ДВ правозащитничката Фируза Мирзоева.

"Първо си идваше от време на време, след което спря. Разбрах, че се е оженил повторно и вече живее с новото си семейство. Тогава взех решението да го напусна - щом ние с децата не сме му нужни. Реших, че и той не ми е нужен", споделя Амина. Родителите на съпруга ѝ отказали да ѝ дадат трите деца, понеже тя не разполагала с достатъчно средства. Но майката и до днес ги посещава редовно.

Разпространението на многоженството в Таджикистан в последните години се свързва както с увеличеното влияние на религията в обществото, така и с масовото заминаване в чужбина на мнозина, предимно млади мъже, които търсят поминък. Бедността в страната е голяма, а работа се намира трудно. По данни на Института за изследване на Централна Азия, около 70 процента от семействата в Таджикистан живеят от парите, изпращани от чужбина. Таджикските граждани, които са заминали на гурбет зад граница, са почти един милион, а повечето от тях са млади мъже.

Амина е родена в провинцията, но отдавна се е преместила с родителите си в столицата Душанбе. Както разказва пред ДВ младата жена - родителите ѝ я омъжили веднага щом завършила девети клас. "Те ми избраха мъжа, аз даже не знаех как изглежда, само знаех, че е по-голям от мен с две години", разказва Амина. Заживели в дома на родителите му, прекарали два месеца заедно, след което той заминал на гурбет в Русия.

Манижа се омъжила на 19 години, но след четири месеца се развела заради конфликти със свекървата. Оттам нататък можела да стане само нечия втора жена, казва тя пред ДВ - обществото не допуска друго. Когато започнали да ѝ предлагат да стане втора или трета жена срещу осигурена издръжка, тя отначало отказвала, но по финансови причини и поради липсата на жилище започнала да се замисля върху предложенията. В крайна сметка станала втора жена на един местен чиновник. "Той за щастие е млад - само на 27 години е", отбелязва тя.

Статутът на втора или трета жена обаче носи със себе си ограничения на правата и социална неопределеност. Без официална регистрация на брака тези жени са "лишени от юридическа защита и нямат имуществени права", отбелязва Фируза Мирзоева. Тя допълва и, че многоженството носи значителни рискове за жените, ако мъжът ги напусне или умре, защото в такъв случай няма кой да се грижи за тях или за техните деца. "Цяло поколение деца, родени в такива бракове, се сблъсква с надменно отношение от страна на обществото."

Това е една от причините много таджикски жени, останали без съпрузи, да поддържат правото на местните мъже на многоженство, виждайки в това единствената възможност да осигурят материално себе си и децата си. Браковете с няколко жени са особено разпространени сред мъжете с високи и средни доходи.

Тъй като не искала да живее в бедност и самота, Амина се съгласила да стане трета жена на 46-годишен мъж, който "много се грижел за нея и ѝ помогнал да си стъпи на краката". Той ѝ купил жилище и кола, а ѝ помогнал и да започне собствен бизнес - сега има и козметичен салон, и магазин за дрехи. Амина споделя, че няма нужда от нищо повече, а грижите на втория ѝ мъж я изпълват с щастие.

Тя дава примери с по-отдалечените региони на Таджикистан, където "момичетата от детство ги готвят за бъдещата им женитба, поради което на образованието се гледа като нещо излишно". Мнението на Мирзоева е, че многожеството предоставя на жените "сигурност", тъй като им дава определен статут в обществото и ги защитава от "социалните претенции".