Без съмнение закон с предмет, насочен към контрола по прилагане на ограничителните мерки с оглед действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, има своя принос към начина, по който Република България прилага мерките, формирани като резултат от общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Тази политика се основава на дипломацията и спазването на международните правила и е насочена към опазването на мира, укрепването на международната сигурност, зачитането на правата на човека и на основните свободи. Законът е приет от 48-ото Народно събрание на 13 януари 2023 г. и е обнародван с Указ № 16 от 24 януари 2023 г. на президента на Републиката, като така е подкрепен и подходът, прилаган от Европейския съюз. При налагането на забраните, предвидени с чл. 1, т. 7 от Регламент (ЕС) 2022/879 на Съвета от 3 юни 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, на България са предоставени временни дерогации по отношение на вноса на руски суров нефт по море и определени нефтопродукти. Според чл. 3м, параграф 5 „Считано от 5 декември 2022 г. и чрез дерогация от параграфи 1 и 2, компетентните органи на България могат да разрешат изпълнението до 31 декември 2024 г. на договори, сключени преди 4 юни 2022 г., или на допълнителни договори, необходими за изпълнението на такива договори, за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти, изброени в приложение XXV, с произход от Русия или изнасяни от Русия.“ Във връзка с това с чл. 1, т. 12 от Регламент (ЕС) 2022/879 е изменен и чл. 5к, който се отнася до заварените договори за обществени поръчки или за концесии. В дерогациите по чл. 5к, параграф 2, б. „д“ е дадена възможност за продължаването на изпълнението на поръчки, свързани със закупуването, вноса или транспорта на природен газ и нефт, включително рафинирани нефтопродукти, ако не съществува забрана съгласно чл. 3м или 3н.