Наистина, някои християни се страхували от мъките и се покорявали, други се криели в пустинни места, за да избегнат преследването. А най-твърдите във вярата безстрашно я изповядвали и не отстъпвали нито пред страдания, нито пред мъчителна смърт.
Сам Теодосий дошъл да ги види и в негово присъствие те заспали вечен сън до всеобщото възкресение. Това чудо останало в паметта на Църквата, която ги почита като светци.
Само християните, които били вече значителни по число навсякъде, отказвали да се покланят на мнимите божества.
След около два века един селянин решил да използва натрупаните камъни на входа на пещерата и открил телата на младежите, които изглеждали като живи.
Римският император Деций Траян (249-251 г.) въвел с декрет официален езически култ към Зевс и към личността на императора. Повечето жители на империята изповядвали различни езически вярвания и лесно се подчинявали.
Императорът обаче обявил непочитането на въведения култ за измяна срещу държавата и започнал първото масово жестоко преследване на християните, известно като "Дециево гонение". В него хиляди загиват като мъченици, а в християнската история самодържецът остава със злочестото име на богоборец.
Според друго предание те дори оживели временно и съвсем естествено общували с хората. За оживяването на младите мъже било известено на епископа и на областния управител, а те съобщили на тогавашния император Теодосий Втори, известен с учеността и благочестието си.
Сред укрилите се при гонението били и седем младежи от Ефес, синове на известни християнски семейства. Те заедно избягали в планината на изток от града и се скрили в една пещера. Скоро обаче били открити и за наказание гонителите зазидали входа на пещерата с камъни. Там мъчениците заспали смъртен сън.
)