Има ли връзка между чалгата, чалгизираното поколение и рекламираното насилие?

„Повлияни от музиката им“ е толкова широко за тълкуване, че може да включва всичко. Човек, ако много му се натрупа на главата и е предразположен, може да превърти и от скъсана връзка на обувката (по Буковски).

„Нали ви казах преди дни, че чалгаризацията е виновна.

„Цецо, здравей! Хайде моля ти се…Недей! Че ми писна да ги чета тия упреци. 2004 родих дъщеря си, от 2006 съм в Пайнер. В момента тя влиза в университет и има отличен успех. Няма случай в който да е нарязала някой с нож, та тя няма дори татуировка. А пък видиш ли?! -Дъщеря на същия жанр певици, които изписа. И цял живот ми слуша и моята и друга музика, ама държа да се запознаете за да си направиш сам извода, че проблема със сигурност не е от музиката, която създаваме.И тези хора по- горе са ми колеги. Дъщерята на Ивана работи в БТВ, до колкото помня. Моята работи в Мола. И двете учат здраво. Моля Ви се хора! Чалгата не Ви е виновна!“

>>>>>>>

Цитат:

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията и на Novini.bg като цяло.

Има обаче и този отговор от Yunona Vladeva:

Въобще, дискусията е трудна, а и много интереси са намесени в нея. Но пък е и факт, че масово насилниците в последно време са фенове на тая музика. Защото е популярна и чисто математически е ясно, че щом има толкова много фенове, е по-вероятно някои от тях да са гнили ябълки; или пък самата музика и субкултура (вече култура) е пряко виновна за деградацията на младежките мозъци?

Но пък и оценявам, че с появата на ферарито с цвят червен чалга културата избуя и горе-долу това беше времето, когато младите престанаха да бъдат бунтари в България и започнаха да стават „лоши момчета“. Тоест: от бунтари, активисти, борци за правда, се превърнаха в единаци, мислещи само за себе си и за имиджа си. „Лоши момчета“ е просто имидж, етикет. И, като почнат да се престарават да се правят на такива, се на*ират.

Ако ме бяхте питали преди няколко години, щях категорично, без да се замисля, да обвиня чалгата за много от проблемите, насилието сред тях, опростачването и още куп. Сега обаче… гледам на нещата малко по-различно. Ако имах избор дали да има или няма чалга на тоя свят, бих избрал да няма, не ми харесва и все още смятам, че носи донякъде вина за някои от несгодите на България – зомбирането на младите например. А и като музика особено ми лази по нервите… нещо в тия ладове ми звучи неестествено и на места като недовършено, на места – като сгрешено, дразни ми слуха, но това си е мой проблем, а не на музиката или музикантите, които я правят.

В последната седмица случаят на зверско насилие над 18-годишно момиче в Стара Загора роди множество полета на дискусии; за съжаление, показа и много болни лица – на онези, които заеха страната на насилника.

Навсякъде по света студентите винаги са били двигател на бунтове и социални революции, а тук – в България – студентите не можеш да ги изкараш от състоянието на хипноза, в което знаят само да мятат салфетки, да друсат задници, да пият и нищо на света не може да ги накара да рискуват собственото си удобство в името на общото благо, камо ли… „социален бунт“. Така че – на системата ѝ е удобно да са „хипнотизирани“. Чалгата ги опиянява, да. Но, ако не беше чалгата, дали нямаше да е нещо друго? Дали нямаше да е по-страшно? Кукловодите винаги търсят начини куклите да са кротки. Лошото е, че хората тук станаха апатично кротки единаци. И „лоши момчета“ е най-оригиналното, което мозъците им успяват да измислят.

През 1985 г. на Дий Снайдер от „Туистед Систер“ се налага да се явява пред сенатска комисия, в която публично да защитава цял един жанр от нападките на консерваторите. Хора, които са приписвали на тяхна сметка употребата на наркотици, убийствата, насилието и т.н.

Сега ще направя едно сравнение, което мен лично щеше да ме ядоса много преди години, но човек затова расте и се развива, за да може да приема повече от света. Сравнението е, че да обвинявам чалгата за агресията в България ми звучи като опитите на разни консерватори да обвиняват Хеви метъла през осемдесетте за насилието и самоубийствата в Америка. Срещу „Джудас Прийст“ има водени дела, обвинения, че техни фенове, повлияни от музиката им, са се самоубили.

Чалгата може да е толкова виновна, колкото гангстерският рап. Да, ама Айс Кюб казва, че не той е престъпникът с оръжието, а той е съвременният описвач на действителността – нещо като журналист, но с музика и рими. И не е съвсем грешно това описание. Чалгарките не описват ли тяхната си/нашата си среда? Е, да, но пък, ако го описват прекалено романтично – няма ли това да привлече меките мозъци – да искат да са като „лошите момчета“? Да, ще го направи. Но тогава пък трябва да обвиним филмите „Кръстникът“, че прекалено романтично описват мафията и организираната престъпност и това е повлияло на много момчета да искат да са като мафиотите. Трябва ли да забраним „Кръстникът“? Ами „Белязаният“? Става все по-сложна дискусията.

Ако си интелигентен и възпитан, значи си мухльо и балък, ако си напомпан батка, надута силиконова кукла, значи си вървежен, тарикат и успешен в обществото.

В най-страхотните музики на света – блуса и рока – в блус и рок стандартите се срещат текстове за насилие срещу жени, които са били неверни. Среща се и насилие от друг тип. Среща се и силно доминиращо присъствие на мъжа над жената: „Аз си плащам цената да бъда шеф, ако почнеш да плащаш сметките, тогава ще имаш мнение, да не си посмяла да ми правиш забележка, когато ходя да пия или да се забавлявам“ – груб превод на една много любима моя песен на един блус гигант. Нито едно от тези – изброените там неща – не би ми хрумнало да бъде част от моя живот, това е просто песен (с уникално добра музика). Обаче съм сигурен, че все на някого му е бръкнала в главата и той е решил да живее живота си така. Най-великият китарист на всички времена изпя как ще застреля жена си, защото му е изневерила. Какво – да спра да слушам Хендрикс? Няма да стане. Плюс това – Хендрикс е бил страшно галантен джентълмен и тази песен не отразява и това какво е представлявал той самият.

Въобще дискусията е многопластова и въобще не става да се махне с лека ръка.

Да не забравяме, че джазът преди сто години е бил гангстерска музика. Дюк Елингтън е свирил в „Котън клуб“ пред най-големите мутри на онова време.

Днес джазът е музика за ценители и никоя мутра не би ѝ обърнала внимание.

Доколко аз съм бил лицемер доскоро, когато обвинявах чалгата за агресията и сексуалните послания, а съм слушал групи и изпълнители, които са пели за същите неща? Доколко те преминават границата? Доколко обществото ни е готово въобще да попива такава субкултура, без тя да го уврежда (на последния въпрос отговорът е: не е готово, то се вижда). Доколко обществото ни е със слаб ангел, по принцип – че да може всичко да го вади от релси – агресия от политиците, музика, послания – който не го е домързяло, той не е манипулирал агресията на обществото.

Както и да е. Да се върнем на основата – на защо написах това: намерих една дискусия между човек, който никак не харесва чалгата, и чалга певица, която не само е професионално обвързана, но има и нелоша защита на жанра си. А аз – за себе си – признавам, че до голяма степен се съгласявам с някои от позициите и на двамата.

Но да се върнем на основното – виновна ли е чалгата за опростачването и агресията?

Но едно беше хем ново, хем старо – полето за дискусията ражда ли и възпитава ли чалгата и чалгизирането насилие; води ли до спад в морала; предизвиква ли вълни от неуважение към социалните норми?

Няма как да се кефиш на просташка музика с просташки текстове и да имаш културни ценности. Тази музика създаде изкривен кръчмарски мироглед в поколения българи. В идеал за прекрасен живот се превърнаха словосъчетания "карай бясно на червено - направи за мене нещо откачено", "7/8 и ще си легнала -лягай и брой си сама", "Какво ти даде онази кучка, какво ми криеш тази смучка, ще ти се случи след малко случка, ще ти бия шута мухльо, да не ти е скучно", "И се буди в леглата на други, и оставя нещастни съпруги, а сърцето му булевард, винаги е груб, винаги е хард".

Преди да ви покажа дискусията, която намерих, и която намирам за много, много интересна и важна, трябва да споделя първо личните си наблюдения.

Също така, ако взема текстовете на някои от любимите си групи и изпълнители – от всички жанрове, които обичам – ще трябва да си призная, че има и по-агресивни, и по-тъпи, и по-закачливи, и по-двусмислени, и по-сексуални… е, вярно е, че са изключения, но ги има – повечето са в пъти по-добра класа, но има и лоши. Но аз не ги обвинявам за травмите в обществото.

Тези образци се създадоха и мултиплицираха до степен на обезличаване на нацията. Вече няма цивилизационен избор, а избор на чалга джунглата. Или си груб напомпан келеш, или си тъп начетен балък - мухльо си. Не очаквайте това падение да се реши с един протест, с едно недоволство, с една поправка в закон. Не, няма. Пропиляни са години, загубени са цели поколения и тепърва ще се сблскваме с културната катастрофа която сяхме, моделите за подражание които създавахме. Те са вече в паралмента и творят закони и формулировки, като "интимна връзка", което звучи повече, като заглавие на чалга хит, от колкото на законодателна промяна против насилието. Няма да е лесно да поправим счупеното общество, ако не е вече късно, ако интелигентините мухльовци, не са вече изчезващ вид пред слините батки и силиконовите кукли излезли от чалга джунглата!“

Това е възпитанието, школата, ценностите които изместиха училището, образованието, учтивостта, културата, интелигентността.

Това, което ме накара да осмисля КРАЙНАТА си позиция и да я променя донякъде, е че се почувствах като двуличник, докато обвинявах музиката, която не харесвам, в неща, които се съдържат и в музиките, които харесвам.

Тук следва и другата формула – дали качествената музика/култура се определя от съотношението добро съдържание : лошо съдържание? И аз мисля, че отговорът е да. Така че – моята си музика печели по всички линии.

Хем да, хем не. Ако един човек/едно общество са склонни да прескочат границата, всичко може да ги бутне.

Хем ново, хем старо, защото от години се води тази полемика, но в същото време се появиха снимки с чалга певици на охранителя в чалга заведението и това поднови дискусията с нов „ъгъл“ – на преляло чашата насилие, което визуално се свърза с чалгата.

Цели поколения загубихме в пошлостта и арогантността на чалга текстовете и чака-рака музкалните форми.