Колко още такива случаи има, за които не знаем? Колко още ще има?

Досега имахме убити и натъпкани в куфар, пребити, изнасилени, случаите будеха възмущение, то траеше известно време и после – нищо.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на редакцията и на Novini.bg като цяло.

А то е, че това момиче и този случай скоро ще бъдат забравени. А забравените неща се повтарят. И това ще се повтори. Може би не утре, но скоро.

Не, казват те, добре си е и така, ама не се прилага.

Не, трябва ни ново законодателство, за да започне правораздаването да работи.

После „обществото“ чете в новините, че едно момиче е било нарязано и магистратите са пуснали обвиняемия на свобода, И СЕ ВЪЗМУЩАВА, цъка с език и вика: ама, как може такова нещо.

После минава малко време, забравят за случая и пак се връщат към: „е-е, това да ни е проблемът на държавата, хората нямат какво да ядат…“

Пълна глупост! Все едно да кажеш, че си имаш кола, ама тя няма двигател и гуми. Искаш ли нова кола? А, не, добре ми е и така, с тая – ходя си пеша и всичко е точно.

След като има начин да бъде спъвано, значи не работи. Това е.

Ще започна с най-страшното в случая с нарязаното момиче. Най-страшното – от гледна точка на обществото.

А може би се случва в момента, но жертвата няма да посмее да се оплаче, защото ще ѝ кажат, че сама си е виновна и ще я преследват като подбудителка, докато насилникът ѝ е на свобода и я дебне.

А тя… тя ще помни. Цял живот. Цял живот ще помни рязането, цял живот ще помни и как държавата се е отнесла с нея, как държавата – в лицето на магистрати и „вещи лица“ – е защитила насилника ѝ и го е скрила от правосъдието.

А, паралелно виждаме и другото чудовище: онова чудовище – скритите психопати, бъдещи насилници. Онези, които викат „така ѝ се пада!“ и „сама си е виновна!“.

Вече се появиха техни последователи и фенове, които заговориха, че на тоя с макетното ножче джендърите му били платили да я нареже, за да се пробутала, видите ли, Истанбулската конвенция.

Вие представяте ли си за какво ниво на загниване в тези глави става въпрос?

Днес те са тихи. Но случаят ще отшуми и те пак ще изплуват и пак ще продължат да сипват отрова. И още деца, още момичета, още жени ще бъдат жертви, защото некадърниците в политиката не могат да съществуват, ако не всяват страх сред поддръжниците си.

Защо мислите, че трагедията се е случила? Защото замесените са знаели, че ще им се размине. И е щяло, ако не бяха медиите. Което води до въпроса: КОЛКО още такива случаи има, за които не знаем?

Знаете ли кой има такава татуировка? Онзи, рязалият момичето. Кукурнели и Копейкин могат много да се гордеят – тяхната работа е чудесно свършена.

И „обществото“ започва да повтаря като папагал: „е-е, това да ни е проблемът на държавата, хората нямат какво да ядат…“

И обществото ги гледа и ги имитира.

Какво ще кажете за това скрито чудовище? То е тук. Сред нас. Този насилник, нарязал момичето до степен да ѝ трябват 400 шева, обръснал главата ѝ и счупил носа ѝ, до онзи ден е ходил сред нас.

Като се предложи това обаче, от една определена клика в парламента започва да се чува: е-е, това да ни е проблемът на държавата, хората нямат какво да ядат, ние съдебни реформи ще правим.

Наказателният кодекс е писан през шейсетте години на миналия век. И видът му не е случаен. Той е направен така, защото в този си вид е давал механизъм за саморазправа с някой неудобен на властта или за прикриване на „наши хора“

Нещо друго ще се случи, нещо друго ще вземе вниманието на обществото и риалити шоуто, което то нарича „живот“, ще отнесе вниманието му.

То и сега си има законодателство срещу насилието, викат те, ама не се спазва, само да направим да се спазва и сме тип-топ.

Тогава това е било нужно. Но защо до днес не го сменят? Защото, както се вижда, и днес им е нужно.

____________________

А какво ще кажете за доставката на правосъдие? Казах „доставка“, защото на мен това ми прилича точно на нещо, което си поръчваш по телефона – като пица – и ти го носят с каквото там си го поръчал. Имаш пари? Баща ти е голям бизнесмен? Нямаш проблеми, режи хора, бий, убивай.

Готов съм да се хвана на бас, че рязалият момичето е коментирал в някоя социална мрежа или форум нечия трагедия с думи, като „сама си е виновна“ и „така ѝ се пада“, след което той самият е отишъл и е нарязал, пребил и унизил едно 18-годишно дете.

За „семейните ценности“ на тия същите не искам и да говоря. Оня – с макетното ножче – се оказа, че бил женен, имал и дете. Сетил се наскоро – когато му гледали мярката за неотклонение. Знаем ги тия, дето не спират да говорят за „семейни ценности“, имат по няколко странични любовници, докато са женени за втората или третата си съпруга (но раздават шамари справедливо – на всички жени в живота си).

Правосъдие, което се раздава с решения, взети „по съвест“, е предвидено да води до бързи мерки срещу неудобните; или „по съвест“ взетите решения могат нарочно да бавят разследванията, защото те се водят срещу „наши хора“. Защото „по съвест“ няма правна рамка, няма никаква рамка, няма описание, няма параметри, няма нищо. Като „несъобразена скорост“ в закона за движение по пътищата – щом си поднесъл на разлятото машинно масло, значи си се движил с несъобразена скорост, дори да е била три километра в час. Няма ли параметри, няма и отчет, няма и контрол, няма и справедливост.

А защо им се разминава? Защото, сред всички други фактори това да се случи, я има и голямата доза апатия у същото това общество. То ще забрави за нарязаното момиче и ще се вгледа в следващия герой, платил не-знам-си-колко лева за пържоли, или в следващото политическо шоу, което са ни приготвили малоумните „патриотични“ партийни лидери, поръчани от Али Експрес.

А същите политически некадърници, за които споменах, се изявяват и като много силни, заплашват, плашат с насилие, „пращат хора“. Защо? Защото имат имунитет. Фукат се във Фейсбук как натиснали този и онзи, плашат как „ще пратят хора“, плашат с шамари и намекват заплахи с насилие и саморазправа, псуват, обиждат, плюят и пак и пак заплашват с още и още насилие.

Видяхме се колко струваме – и като общество колко струваме; и колко струват тия, дето сме ги излъчили да ни бъдат магистрати. Значи в законът трябва да бъде сложен механизъм, който да спира умишлените спънки на правосъдието. Например: да включва сериозни санкции, механизми за освобождаване, дори носене на наказателна отговорност от съдии и прокурори. И да има механизъм за контрол на дейността им и да има и кой да ги санкционира.

И ние все още нямаме механизъм да се защитим от тях. Нищо не можем да им направим. Те имат имунитет. Гледат ни, смеят ни се, возят се в бронирани коли с охрана, пътуват с охрана, живеят с охрана, минават покрай нас, показват ни среден пръст, усмихват се и отиват да обядват. А ние… едни от нас им се възхищават и ходят да изпълняват мокрите им поръчки срещу няколко трохи от господарската маса; други се възмущават; трети събират зъбите на дъщеря си в бурканче и ѝ казват да не плаче; четвърти водят тяхната дъщеря на лекар, да я зашие, после я гледат как бавно умира вътре в себе си и спира да говори; а пети са публика.

Но когато се заговори за ново законодателство, пишман политиците скачат и се сополивят пред камерите как някой си там Торбалан искал да прокара скрити политики. Когато се заговори за закрила от домашно насилие, псевдо-политиците – като Кукурнелия, Копейкин и менте-патриотите – започват да врякат за „джендър идеология“.

Ония с патриотарските татуировки – „Свобода или смърт“ – не дават дума да се продума за ново законодателство срещу домашното насилие. Те най-силно врякат за „джендър идеологията“ и най-много преповтарят думите на Кукурнелия и Копейкин.

Прокурорите и съдиите – може би не знаете за това – не дължат обяснение за взетите си решения; за тях те са решения „по съвест“. Тоест: се разчита на съвестта на тези хора и законът предполага САМО случаи, в които те са изрядни и безгрешни, за корупция и дума не може да става.