Британски "невъзможен" спътник ще падне днес на Земята

Британски спътник се очаква да падне на Земята днес, след като завърши мисия за картографиране на ветровете на планетата, съобщи Би Би Си.

Вече се планират негови заместници.

Държавите-членки на ЕКА вече са одобрили бюджет от 413 млн. евро, за да започне работа по двойка космически апарати, наречени съответно "Еолус-2". Първият от тях трябва да бъде изстрелян в края на десетилетието, отбелязва БТА.

Инженерите, под ръководството на Европейската космическа агенция (ЕКА), упорстват заради крайната цел - първият наистина глобален поглед върху поведението на ветровете на Земята, от повърхността чак до стратосферата (от 0 до 30 км).

Контрольорите на полета от ЕКА от седмица изграждат "асистирано връщане". Те са дали команди на спътника да намали височината си с поредица от маневри, като последната от тях днес трябва да го свали на височина от 120 километра.

Отломките, които стигнат до морската повърхност, вероятно ще са елементи от графитния телескоп на спътника и резервоари за гориво. Но като се има предвид отдалечеността на Атлантическия океан, рискът за живота е минимален.

Проектът започва трудно. Повече от десетилетие инженерите се опитват да създадат ултравиолетов инструмент, който да може да работи достатъчно дълго във вакуума на космоса. Заради това забавяне "Еолус" е наречен "невъзможният спътник".

Тежащият повече от един тон "Еолус" не отговаря и на двете изисквания. Неговата система за задвижване е твърде слаба, за да се насочи правилно и до 20% от оборудването му е вероятно да оцелее до повърхността на Земята.

"В този момент съпротивлението от атмосферата трябва да го дръпне надолу", казва оперативният директор Изабел Рохо пред Би Би Си. "Очакваме да навлезе в атмосферата някъде над Атлантическия океан, движейки се в посока от юг на север".

Наблюденията на "Еолус" са изключително полезни за средносрочни прогнози за времето. Той проследяваше поведението на вятъра, което ще е полезно за метеорологичните модели и в бъдещето. Неговата работа също подобри познанията за ураганите и за това как вулканичната пепел се движи във високите слоеве на атмосферата.

Преди "Еолус" профилите на вятъра са получавани чрез комбинация от методи - от въртящи се анемометри, балони и самолети до спътници, които определят поведението на вятъра чрез проследяване на облаци в небето или наблюдаване на вълните на океанските води. Но всички те са ограничени до определени места или височини, поради което глобалната перспектива на "Еолус" е толкова ценна.

През времето, необходимо за "Еолус" да стигне до стартовата площадка през 2018 г. и да изпълни почти петгодишната си мисия, най-добрите практики за извеждане от орбита на остарели космически апарати се промениха. Сега те трябва да могат или да насочват точно падането си на Земята в безопасна зона, или да изгарят напълно, докато преминават през атмосферата.