Гневът в Одеса расте след руските бомбардировки, разрушили любими исторически забележителности

"До ден днешен, ако четете и следите руските канали, всички те са абсолютно убедени, че тук ние ги чакаме", казва Ханна Шелест, изследователка в областта на политиката и сигурността, израснала в Одеса, чийто баща е началник на пристанище.

"Това е моят град, той е част от мен, това е душата ми, това е моето сърце", каза Грец. След това, обзета от ярост, тя рязко премина на украински: "Одеса никога няма да бъде част от Русия".

Ръката на Тeтяна Хлапова трепери, докато прави с мобилния си телефон видеозапис на останките от разрушената катедрала "Преображение Господне" в Одеса и проклина Русия, нейната родина, пише Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Друга ракета се разби в Дома на учените – имение, което някога е принадлежало на фамилията Толстой, и е превърнато в институция за обединяване на учени и изследователи. Трета ракета порази порази административни и жилищни сгради.

Кирил, чиято църква се съюзи с руския президент Владимир Путин, оттогава многократно е оправдавал войната в Украйна.

Миналата седмица за първи път от началото на войната беше засегнат историческият център на Одеса.

Миналото на града е преплетено с живота на някои от най-почитаните личности в Русия, включително императрица Екатерина Велика, писателя Лев Толстой и поетесата Анна Ахматова.

Откакто Украйна получава независимостта си от Москва през 1991 г., Одеса гледаше на себе си по-различно от останалите големи градове в страната заради дългата си, противоречива история и перспективите, които се простират далеч отвъд границите ѝ.

Продължилите седмица атаки са разклатили тази основа за Ирина Грец, която има поне три поколения роднини в града.

Хлапова е израснала в Украйна и винаги си мечтала да живее в крайморския град. Но не и като бежанка от войната, в каквато се е превърнала сега.

Целите са били на разстояние до 200 метра от пристанището. Шелест смята, че катедралата е била поразена случайно, но това не е утешение на фона на разрушенията.

"Аз съм бежанка от Харков. Преживях този ад и дойдох в слънчева Одеса, перлата, сърцето на нашата Украйна", казва 50-годишната Хлапова, която е прекарала 40 години от живота си в страната. На врата ѝ все още има белег от шрапнел от третия ден на войната, когато апартаментът ѝ бил ударен. На следващия ден избягала в Одеса. Сега тя се е върнала набързо до дома си в Харков, за да вземе зимни дрехи и да изчака края на войната в Ирландия, "защото тук не сме защитени нито за секунда, в който и да е град".

"Всяка ракета, която днес пристига на територията на Украйна, се възприема от нейните жители като Ваша "благословия" за техните деца", написа в отворено писмо до Кирил архиепископ Виктор Биков, викарий на Одеската епархия на Украинската православна църква.

"Всяка сутрин отивам до морето, за да наблюдавам изгрева на слънцето. Но днес нямах сили да отида до морето, защото не сме спали цяла нощ. Виждате ли, не сме спали цяла седмица", казва Грец, която решава вместо това да посети всеки обект, бомбардиран в неделя. Започва от катедралата, която е в центъра на живота в Одеса. Оригиналната сграда е разрушена по времето на Йосиф Сталин през 1936 г. като част от кампанията му срещу религията. Когато Украйна получава независимост, жителите на града се заемат със събирането на средства за възстановяването ѝ в първоначалния ѝ вид. През 2010 г. новата постройка е осветена от патриарх Кирил, глава на Руската православна църква.

"Във всеки един момент можеш просто да бъдеш ударен и цялото ти тяло да бъде разкъсано", казва тя. "След като войната приключи – а аз вярвам, че Украйна ще победи тази гадост, тези вампири – ще се върна у дома. Ще се върна, независимо от всичко", добави Хлапова.

В първите седмици на войната из града се носеха слухове, подклаждани от кремълската пропаганда: Москва никога нямало да удари историческия център, кметът напълнил цяла лодка с рози, за да приветства руските войници, мълчаливо мнозинство от жителите чакало руското "освобождение". Всички слухове обаче се оказаха неверни.

Горчивата поклонническа обиколка на Грец не беше толкова свързана с религията, колкото с траура, и мнозина други предприеха същата обиколка в неделя. Някои от тях присъстваха на служба пред повредената катедрала. Много повече хора дойдоха да разчистят развалините, вместо да се наслаждават на прочутите плажове въпреки примамливото лятно слънце.

Кметът Генадий Труханов беше повече от ясен в яростното си видеопослание, отправено към руснаците след удара по катедралата в неделя, показвайки как спасителните екипи внимателно изваждат от руините повредена икона. "Само ако знаехте колко много ви мрази Одеса. Не само ви мрази. Презира ви. Вие се сражавате с малки деца, с Православната църква. Ракетите ви падат дори върху гробища", каза той. "Сигурно почти не ни познавате, нас, жителите на Одеса. Няма да ни сломите, само ще ни разгневите още повече", добави кметът.

Откакто през 1794 г. Екатерина Велика превръща Одеса в международно морско пристанище, в основата на идентичността на града стоят морето, космополитната толерантност и вроденото чувство за хумор. В града е живяла една от най-големите еврейски общности в Европа, която преди поредица от погроми съставлявала около една четвърт от населението. Имало е и големи общности от гръцки и италиански моряци, чиито потомци живеят в Одеса и днес.

Пристанищата на Одеса бяха ключови за миналогодишното споразумение, което позволи на Украйна и Русия да изпращат зърното си към останалата част от света. Православната й катедрала принадлежи на Московската патриаршия. Жителите на града говорят предимно руски. И – поне до незаконното анексиране на близкия Кримски полуостров от Кремъл през 2014 г. – местните плажове бяха любими на руските туристи.

Регионалната инфраструктура на Одеса беше многократно поразявана от Русия през зимата, за разлика от нейното пристанище. То беше от ключово значение за Черноморската зърнена сделка, която позволяваше безопасното транспортиране по море на селскостопански продукти от двете страни за изхранване на хора по целия свят.

Силозите в областта бяха пълни, когато Русия се оттегли от споразумението в средата на юли. На следващия ден ракети и безпилотни летателни апарати нанесоха удари, взимайки на прицел складове, транспортна инфраструктура и произволни сгради. Противовъздушната отбраната на Украйна отрази повечето удари, но всеки ден по няколко успяваха да пробият.