Високо напрежение между потребители и монополни дружества!

От години българските потребители се оплакват все от едни и същи гьонсуратлъци на монополните фирми за доставки на ток, парно и вода до домовете им. Пак от години на онези, на които поверяваме власт и доверие да ни управляват, образно казано, си бъркат в носовете и не им пука как живеят онези от „долната земя”. Защо качеството на услугите не се подобрява през годините, въпреки поскъпването, и тока и водата спират непрекъснато, което нанася и много материални щети на хората? Има ли високо напрежение в общуването между потребителите и дружествата, доставящи топлото, светлото и мокрото до домовете ни? Питам председателя на Асоциация „Активни потребители” у нас Богомил Николов.

А не се инвестира, защото никой не дава зор затова – нито регулаторът изисква от тях, нито ние, като потребители имаме реални инструменти, с които да държим сметка на мрежовия оператор за качествена енергия.

Докато не се научим да станем по-активни и взискателни като потребители, дружествата ще се държат с нас като монополисти.

Захранването с ток се прекъсва, заради аварии или подаването на лошокачествен ток с ниско напрежение. Като това е много характерно за малките населени места – села, вилни зони или квартали, в които се строи интензивно. В повечето случаи се оказва, че самата мрежа не е проектирана така, че да посрещне голям товар.

Има малък лъч надежда в това, че беше внесен законопроект в НС за представителните искове на потребителите и се превърне в закон и влезе в сила, можем да получим инструмент за водене на общи искове от името на потребителите. С този инструмент се надявам да постигнем някакви резултати. Но имам и страхове, че депутатите могат да го осакатят така, че да не е ефективен.

Имам усещането, че

Много пъти сме чували обясненията на мрежовите оператори, които обвиняват инвеститорите, че били декларирали една мощност, когато правят даден обект, но после ползват повече от посоченото. Това е повече оправдание, отколкото причина. В ЗУТ си има много ясни правила за присъединяване, самият мрежов оператор ги одобрява, изцяло са в неговия контрол и затова смятам, че оправданията им са несериозни.

Не мога да дам сериозен отговор на въпроса защо у нас се вдига цената на тока и парното, след като цените на енерго носителите на международните пазари падат. Защото формулата, по която КЕВР смята цените, си остава голяма загадка за нас. Правят публични обсъждания, но самите сметки и разчети на заседанията на комисията, са тайна, отговорността е маскирана, там се вземат решения по целесъобразност.

Правилата, създадени от народните представители, са много щадящи за операторите, сякаш депутатите са ги правили с мисъл за тях, а не за потребителите. Глобите са щадящи за дружествата - доставчици. Законите трябва да са по-строги за тях.

Самите правила са такива, че на практика ни е невъзможно да търсим обезщетения от оператора. Примерно в авиационния сектор, ако самолета ти закъснее с над 3 часа, получаваш обезщетение в съответствие с разстоянието. Законодателството е направило така, че операторите да губят пари, ако допускат пропуски. Докато по отношение на тока не е така, ако стане авария и три дни сте на тъмно, отговорността на дружествата се изразява в отстъпки за съвсем дребни суми за ощетените потребители. Ето защо никой мрежови оператор не си помръдва и малкият пръст.

Солидарност между хората е необходима, без нея – нищо не се постига. Политиците гледат да правят всичко по линия на най-малкото съпротивление и ако обстоятелствата не ги притискат, те не вярвам да променят каквото и да е.