Кирил Маричков пред novini.bg: Няма да отговарям на идиоти, защото в противен случай трябва да полудея

- В България пристигна Тина Търнър! - крещи Балевски по телефона. -Трябва да я уважим! Другарката Търнър е с прогресивни убеждения и африкански произход. Ще създадем международно положение, ако свирите заедно с нея.

*Из книгата “На прага на времето"

Трябваше да се съглася, въпреки че бях наясно, че

„Спрете, спрете да ми четете, не е вярно, че в книгата си съм писал тези неща за Тина Търнър. Книгата стана доста обемна и не си спомням, може и да съм споменал за нейно гостуване тук. Но

“С Щурците вече бяхме звезди. Правехме непрекъснато концерти из цялата страна. Подготвяхме и новия си албум "Вкусът на времето". Един ден рано сутринта звъни телефонът, обажда се лично Ангел Балевски. Телефонът пука, щрака, нищо не се разбира. Такива бяха тогава социалистическите телефони. Викам си, пак ще трябва да свирим на някакви животновъди.

Потърсих рокмузиканта от групата „Щурците” Кирил Маричков по повод на разпространявана във фейсбук „новина”, откъс от автобиографичната му книга „На прага на времето”, в която той бил разказвал за една от големите световни музикални звезди Тина Търнър и нейно турне в България. Кирил Маричков категорично отрече пред мен твърденията в разпространяваната информация. Вижте сами за какво става въпрос и си правете изводи затова дали един от най-известните и обичани музиканти е станал жертва на измамници!

Не ме интересува какво пише в социалните мрежи, нямам профил там и никога няма да имам. Всеки може да си съчинява всякакви измишльотини и да не носи никаква отговорност затова. Също така нямам никакви намерения да отговарям на разни идиоти и техни твърдения, защото в противен случай трябва да полудея”.

Почнахме да свирим. Ужас, ви казвам. Крещи, вика, поти се като самовар. Нищо не се получаваше. Жоро, понеже зад барабаните и той се потеше, си беше взел с връзки дезодорант "Дива река" от ЦУМ. Даде ѝ го, а тя вместо да се пръсне под мишниците, взе да си пръска под езика и вика: - Thank you, George! I love alcohol! Пръска, пръска и се напи. Такива бяха тогава социалистическите дезодоранти. Викам си, трябва да свършваме по-бързо. Хайде, спряхме се на песента "Еньов ден". На припева трябваше да пее: "Бай, бай, бабо ле", но непрекъснато го бъркаше и пееше, "Бай, бай, бейби". Записахме криво-ляво песента, а тя се хили и идва да ми иска автограф. Тогава пушех БТ. Откъснах капака на кутията и започнах да се подписвам, но химикалката спря. Такива бяха тогава социалистическите химикалки. Остана си Тинчето без автограф. По-късно изтриха и песента от архива по поръчение на КГБ, но това е друга история."