Теодор Караколев: Не е до поколенията, а до възпитанието

(срещу които сам със себе си се боря, щото на мой ред понякога си мисля "тея младите сега ше ги...")

Коментар на младия Теодор Караколев от Пловдив за поколенческите разлики, за ценностите, които някои родители възпитават, а други не.

Аз се опитах да му обясня, че смокинята няма собствена съвет и воля, и не мога да коментирам къде падат плодовете ѝ (плодове ли са?).

Казах: "За разлика от найлончето, това е природа и се разгражда, а не е боклук".

Не е до поколенията, а до възпитанието.

Няколко дни по-рано в Тракия /б.р. квартал в Пловдив/ от всички места, се разминах с някаква млада жена, давам ѝ 30-35,

Преди това пък в магазина, отново бога ми в Тракия, си изпуснах стотинките и дотича момиченце под 10, което ми ги събра от земята и ги подаде за мой огромен срам. Благодарих ѝ, казах, че няма нужда, а тя си продължи по надявам се прекрасния живот.

Та в ранния следобед, минавайки през един подлез възрастен човек, бих му дал 55-60, седнал на стълбите, си хвърля найлончето от новата кутия цигари баш пред краката ми. Спирам се, вземам го и казвам: "Извинявайте, изпуснахте го".

Той блокира и каза: "Ами изчисти ги".

Той: "Ами изчисти ги". И в тоя момент разбрах, че няма мърдане и си продължих - с неговите найлонче и целофан, които хвърлих по-долу в кошче.

Той: "О, да, благодаря", завъртя се и го хвърли не на стълбите, а отзад в една градинка, заедно с тоя лъскавия целофан, не знам как се казва.

Цял живот съм свикнал на "Вие младите, това, вие младите онова" и

"Изпуснахте и това, там няма кошче". Човекът май тогава зацепи, че се заяждам, посочи ми смокините, нападали по стълбите и вика: "Що не събереш и тях, и те са паднали".