42,8 на сто от участниците в анкетата посочват, че са били подлагани на цензуриране.
Автоцензурата също представлява проблем. 25,3 на сто от анкетираните посочват, че често или постоянно прилагат автоцензура. В същото време обаче според 36,9 на сто няма автоцензура.
Един от изводите на проучването е, че жените журналисти, и най-вече тези под 35 години, са подложени в по-голяма степен на цензуриране в сравнение с мъжете.
Причините за цензурирането са най-вече политически или са наложени от страна на работодателя, показва проучването.
Проучването, извършено със съдействието на Европейската федерация на журналистите (ЕФЖ), включва анкета, осъществена сред работещите в турските медии.
Сред причините за това е мобингът на работното място, който е форма на психологическо насилие. Журналистките, младите журналисти, а също така и журналистите в големите градове са изложени в по-голяма степен на мобинг от останалите групи.
Турските журналисти посочват още, че се случва да биват подлагани на съдебно преследване заради авторски статии и репортажи, да се блокира достъпът им до новините, да бъдат физически малтретирани, да се конфискуват техниката и материалите им.
Цензурата обикновено се реализира под формата на непубликуване, премахване или промяна на информацията, на авторските материали, спиране на предавания и т.н.
Една четвърт от журналистите посочват, че искат да сменят професията си.
Мнозинството журналисти в Турция получават много ниско заплащане за труда си, работят над 45 часа седмично и не могат да използват цялата си отпуска. Едва 28,6 процента получават допълнително заплащане за извънреден труд, показва проучване, оповестено от Синдиката на турските журналисти, предаде БТА.
Според резултатите от анкетата, над половината от турските журналисти (54,8 процента) посочват, че най-големият проблем за тях е политическият натиск. Следват финансовите проблеми (37,1 на сто), трудовите условия (29 на сто), натискът от работодателя (24,7 на сто).
)