Обичайните протестиращи – всеки път, когато се гледа бюджет

Полицаите са най-редовните желаещи за увеличения на заплатите.

Докато обаче бюджетът се гледа между първо и второ четене в парламента, е моментът за активизиране на всички групи, сектори и системи, които с протести се опитва да си издействат повече пари от държавната хазна.

След месеци на несигурност и удължаване на удължения бюджет, най-сетне в парламента се гледа проектобюджет за 2023, който има реален шанс да запълни зейналата дупка. Бюджетът предвижда ръст на БВП 1,8%, понижаване на инфлацията, както и гарантиране на до 3% бюджетен дефицит, което е условие за приемане на България в еврозоната. Предвижда се учителските заплати отново да станат 125% от средната и то със задна дата от 1.01.2023 г. (тоест учителите ще си вземат орязаните от служебния кабинет на Радев пари), 10% увеличение за структурите, които не са получили такова през 2022 г. и 15% за структурите в общинската администрация.

Предвидено е и увеличение на основните възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г., от 01.08.2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в бюджета на министерството за 2023 г.

Обичайните протестиращи - полицаите – както всеки път искат по-високи заплати - с 10% отгоре, въпреки че миналата година получиха много голямо увеличение от 20%. Без това да се отрази съществено на качеството на работата им. Разбираемо е да има такова увеличение само ако видим, че ведомството работи много повече, за да предотвратява катастрофи и да разкрива престъпления – и ако това увеличение все пак им се даде, обществото ще очаква реални резултати.

Протести имаше още през 2009 г. при финансовия министър Пламен Орешарски, след това при Дянков отново, а през 2010 г. служителите на държавната администрация и силовите ведомства възразяват гласно и срещу намерението на кабинета всички служители в администрацията да плащат сами осигурителните си вноски. През 2011 г. отново излизат на протест за включване в бюджета на 10% увеличение на заплатите, а през 2012 г. искат 25%. През 2015 отново имат искания по повод уреждането със закона за бюджета на социалните придобивки в системата, а през 2017 г. и 2020 г. фокусът им отново е върху размера на възнагражденията.

Други дежурни протестиращи са надзирателите от затворите, отново за заплати, както и животновъдите и зърнопроизводителите за допълнително финансиране или забавени плащания. Ресторантьорите и служителите в транспортния сектор също редовно имат искания и се мобилизират около приемането на закона за бюджета. Интересно около ресторантьорите тази година е, че докато се радват на 9-те процента ДДС, което финансовият министър Асен Василев им остави, протестират срещу изискването за превеждане на заплати по банков и срещу проекта на правителството и НАП да се плаща в заведение само при издаден касов бон. И това се случва точно една година, след като същият бранш не само подкрепи идеята на вестник "24 часа" за кампания “Касова бележка, моля!”, но и призова тя да се разпростре и сред други бизнеси, в които има голям сив сектор.

Със сигурност всички сектори се борят за подобрение на възнагражденията. Важно е обаче бюджетът за 2023 г., изключително сложен в контекста на забавянето му заради служебното правителство, да мине обсъжданията в комисиите и да влезе пленарна зала, за да се отключи работата на държавата в следващите месеци. А междувременно държавата да си прибере всички задължения.