Парламентът прие на първо четене бюджета на НЗОК за тази година

Заложените разходи за първична извънболнична медицинска помощ са 452,6 млн. лв. или с 88,9 млн. лв. повече от 2022 г., посочва Министерският съвет.

Министърът на здравеопазването Христо Хинков посочи, че в проектобюджета е заложено балансирано бюджетно салдо.

От неданъчни приходи - глоби, санкции и наказателни лихви за 2023 г. - е предвидено да постъпят 26,4 млн. лв., или с 3,2 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г.

Проектобюджетът е разчетен на основа действащата задължителна здравноосигурителна вноска от 8 на сто.

Парламентът прие на първо четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса ( НЗОК) за тази година. „За“ бяха 122 депутати – от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България, 32 народни представители бяха „против - „БСП за България“ и „Има такъв народ“, 69 се въздържаха – основно от ДПС и „Възраждане“, както и един депутат от ИТН.

Андрей Чорбанов от „Има такъв народ“ също изрази несъгласие с начина, по който са разпределени средствата. Бюджетът е консервативен, смята той. ИТН имали много резерви към него и ще настояват за промени между двете четения в конкретни пера. Сумите за дентални дейности не са голям процент, денталното здраве е от изключително значение за здравния статус, даде пример Чорбанов и каза, че ИТН на първо четене няма да подкрепи рамката на бюджета.

В отговор министър Христо Хинков посочи, че са наследени големи диспропорции в бюджета на НЗОК. Според него е рисково да се правят резки промени в потока на заплащане при доболничната и извънболничната помощ, защото има големи вълни от пациенти, които отиват в болниците. Голяма част от общия брой болници са частни и при тях няма КТД, следователно не знаем какви са средните заплати на работещите в тях, обърна внимание министърът. По думите му е трудно е да се постигнат нивата на възнагражденията в ЕС с 8 процента здравна вноска и винаги ще има доплащания от пациенти. Но, подчерта Хинков, правим всичко възможно с въвеждането на централната здравно-информационна система да има по-добри резултати.

Георги Гьоков от „БСП за България“ подчерта, че бюджетът на Касата би трябвало да има за цел максимално ефективно управление на обществено-финансовия ресурс. Отново обаче, според него, мерките са насочени към самата система на здравеопазване, а не към увеличаване на качеството на здравеопазване. В системата няма доволни – нито тези, които го предоставят, нито тези, които го ползват, отбеляза депутатът. БСП няма да подкрепи предложения бюджет, като смята, че основни приоритети в здравеопазването трябва да са демографското състояние на нацията, решаването на проблема с аптечната помощ и др. Гьоков коментира още и че увеличените приходи са в резултат на увеличението на минималната работна заплата.

Джевдет Чакъров обяви, че ДПС ще се въздържи, защото за пореден път не са заложени реформи в НЗОК за тази година, няма тенденция за преструктуриране на бюджета в посока доболнична помощ, профилактика и превенция. В същото време Движението ще подкрепи увеличаване на средствата за заплащане на лекарства. Чакъров подчерта, че отново няма мерки за контрол на медицинските услуги, особено на болничните, където отива най-големият паричен ресурс. Не са заложени и такива, които да доведат до намаляване процента на доплащане от пациентите. Не е коректна позицията на колеги, че увеличението на бюджета на НЗОК ще даде възможност да се увеличат заплатите на лекари, медицински сестри и персонал, коментира още депутатът. Увеличението на разходите за т.г. не гарантира увеличаване на техните възнаграждения, като една от причините е, че много малко болници са подписали КТД.

За специализирана извънболнична медицинска помощ (вкл. за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) 455,7 млн. лв., или с 75,4 млн. лв. повече от 2022 г.; за дентална помощ - 274,1 млн. лв., или с 34,3 млн. лв. повече от 2022 г.; за медико-диагностична дейност 237,3 млн. лв., или с 30 млн. лв. повече от 2022 г.

Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС коментира, че парламентарната му група има своите резерви. Съществено ни притеснява фактът, че в този бюджет, сравнен с проекта на служебното правителство, има намаление с близо 160 млн. лв в болничната помощ, което означава, че отново няма да бъдат постигнати възнагражденията в разписания национален договор, обясни той. Бившият здравен министър декларира, че между двете четения от неговата парламентарна група ще поискат промяна в Закона за здравното осигуряване, свързана със заплащането на лекарствени продукти от НЗОК. Интересите на стоматолозите също трябвало да бъдат защитени. Като цяло, с тези резерви ПГ на ГЕРБ-СДС ще подкрепи предложения бюджет на Касата, завърши Ангелов.

От „Възраждане“ също не виждат заложени реформи чрез проектосметката за Здравната каса, няма намаляване на доплащането от страна на пациентите, у нас те доплащат за здраве малко над 48 процента. Отново основен акцент е увеличение на пътеките, което, по думите на Маргарита Генчева от „Възраждане“, без реформи няма да доведе до нищо добро. За пореден път ще получим още от същото, обобщи тя. От парламентарната група ще се въздържат при първото гласуване, обяви тя.

Предвидени са трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им по Закона за здравето в размер на 18,3 млн. лв; за дейности за здравно неосигурени лица - в размер на 8,8 млн. лв.; за дейностите във връзка с лечение на деца до 18-годишна възраст и на лица над 18-годишна възраст по текстове от Закона за здравето - в размер на 72,2 млн. лв., както и медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване в размер на 38 млн. лв. Общо за 2023 г. са предвидени 153,3 млн. лв. или с 46,7 млн. лв. повече в сравнение с 2022 г.