“Украйна ни осигури писмени гаранции, че ще използва внимателно тези боеприпаси и ще минимизира риска от цивилни жертви. И впрочем, демократично избраното правителство на Украйна има най-голям интерес да няма цивилни жертви, това са техните граждани", заяви Джейк Съливан - съветник по национална сигурност на Белия дом.
Решението беше забавено възможно най-дълго време, поясни съветникът по национална сигурност на Белия дом Джейк Съливан.
"Русия използва безразборно касетъчни бомби от началото на войната в Украйна, а Киев иска такива боеприпаси, за да защити суверенната си територия. Второ, в сравнение с руските касетъчни боеприпаси, тези, които ние предоставяме, имат по-малко от два процента и половина невзривени остатъци. Руските са с между 30 и 40%", заяви Колин Кал - заместник-министър на отбраната по политическите въпроси на САЩ.
"Те са изключително ефективни при атака на открито, а класически цели за касетъчни боеприпаси са пехота, защото пехотата обикновено се разпръсква, артилерийски позиции и военни конвои", заяви полк. Марк Кансиан, Център за стратегически и международни изследвания.
САЩ защитиха решението си да предоставят касетъчни бомби на Украйна след вълна от критики от правозащитни организации. От Белия дом определиха решението като "много трудно" и го аргументираха с позицията, че Украйна не може да бъде оставяна "беззащитна" в нито един момент. Касетъчните бомби могат да причинят смъртта и на много цивилни. Забранени са с Конвенция, подписана от 120 държави. Сред тях, обаче, не са САЩ, Русия и Украйна, отбелязва БНТ.
В началните етапи на войната в Украйна на въпроси за употребата на касетъчни и вакуумни бомби от Русия от Белия дом отговаряха, че това може да е "военно престъпление". ООН, Хюман Райтс уоч и Амнести интернешънъл разкритикуваха решението на Вашингтон, а от руското външно министерство обявиха, че това е акт на отчаяние.
Касетъчните боеприпаси са метод за разпръскване на голям брой миниатюрни бомбички от ракета или артилерийски снаряд, който ги разпръсква по време на полет над широка област. Голяма част от тези бомбички, обаче, често не експлодират, особено ако попаднат на мокра или мека земна повърхност.
През 2008 година 120 държави подписват Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси. България е страна по тази конвенция, както и Великобритания, Франция и Германия. От Берлин обявиха, че не биха дали такива бомби на Украйна, но разбират американската позиция. Остра критика дойде от Австрия - да има подкрепа, но да е правилната подкрепа, заяви външният министър Александър Шаленберг. Не на касетъчните бомби, да на отбраната на Украйна, заяви испанския министър на отбраната Маргарита Роблес.
"Свършват им мунициите". Така президентът Джо Байдън коментира решението на САЩ да изпрати касетъчни боеприпаси на Украйна. Изборът беше между това да предоставим на страната това, от което се нуждае, за да „спре руските танкове“, или да позволим на руските сили да спрат украинското контранастъпление, каза по-късно Байдън пред Си Ен Ен.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)