“На селскостопанската изложба АГРА съвместно със специалистите от Института по зеленчукови култури “Марица” бяха представени 4 нови сорта домати и два сорта пипер. Те предизвикаха сериозен интерес сред посетителите със своите вкусови качества и по-голяма устойчивост на неблагоприятни атмосферни условия”, разказа шефът на центъра проф. Цанко Гечев.
Притегателно място за млади учени
Центърът по растителна и системна биология и биотехнология в Пловдив е първият у нас за върхови постижения в областта на растителните науки. Само две години след първата копка той вече създава своя продукция.
През миналата година неговият екип от специалисти разработи и публикува повече от 80 статии в авторитетни списания от цял свят.
Изследователският и иновационен център разполага с шест лаборатории, в тях работят над 30 души, включително чуждестранни учени от реномирани международни институти и университети. Община Пловдив осигури терена от 22 дка за изграждането на новия кампус. Центърът бързо се превръща във водещ в областта на растителните науки. Финализирането на проекта ще доведе до високо качество на научната продукция, до нови продукти за нашия и световния пазар и възможност да се задържат добрите специалисти в България. Очертава се като притегателно място за обучение на млади учени и свързващо звено между академичните среди и индустрията.
Основен обект на проучванията са вторичните метаболити - молекулите, които растенията синтезират предимно в условия на стрес. Учените в отдела по растителна клетъчна биотехнология използват инвитро технологии за изолиране и производство на растителни метаболити. В центъра работят върху проект CropPrime на стойност 1 млн. евро с продължителност четири години. В него участват и специалисти от Чехия, Нидерландия, Белгия, Аржентина, Великобритания, Република Южна Африка и Ирландия.
Резултатите ще допринесат за разработването на иновативни натурални продукти, които ще могат да се използват ефективно от земеделци и агрономи за превенция и защита на растителните култури от неблагоприятни климатични условия. Пловдивските учени работят и по проект със свои колеги от института по молекулярна физиология на растенията “Макс Планк” в Германия. Учените се концентрират върху разработване на технологии за подобряване на растежа и развитието на растенията, създаване на нови сортове зеленчуци с подобрена хранителна стойност и устойчиви на болести и други вредни влияния. В друга изследователска насока ще се изследват метаболити, за да се оцени въздействието на стреса върху качеството на плодовете, пише "24 часа".
Съвместно с европейски специалисти се работи и по проект за увеличаване добивите на царевица и отглежданото основно в Етиопия и Еритрея житно растение теф. Това става чрез разработването на иновативни стратегии за подобряване на сухоустойчивостта. Храните с теф са много полезни за хора с диабет, а консумацията засилва имунитета.
Той има за цел да разработи растителни биостимуланти на базата на естествени съединения и екстракти. Ще бъдат създадени препарати за борба с гъбичните инфекции по растенията. Целта е намаляване с 90% на патогенните инфекции, което ще ограничи токсичните ефекти върху околната среда. Основен акцент в научните изследвания ще бъде поставен върху проучване въздействието на биоактивни молекули, изолирани от екстрактите от морски водорасли.
Именно разработването на технологии, които правят растенията по-устойчиви на климатичните промени, са в основата на изследванията на центъра. Строителството му започна на 16 юли 2020 г. с директно финансиране от Европейския съюз, засега е осъществен само първият му етап. Проектът ще се реализира в рамките на 7 г. и е на стойност 15 млн. евро. Средствата са осигурени от европейската програма “Хоризонт”. Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis), известен като Орфеево цвете, е основен обект на проучванията, разказаха учени от центъра. При него характерното е, че може да оцелее дори след пълно изсушаване, т.е. притежава уникална вегетативна устойчивост. Такива растителни видове има много малко - в целия свят са около 200. Научният екип проучва молекулярните механизми на т.нар. възкръсващи растения, с които оцеляват при стресови условия (прекомерни влага, суша, резки температурни промени и др.). Резултатите от изследванията ще се приложат при стопанскозначими култури за подобряване на качествата им и на добива. Те могат да послужат и в борбата със заболявания при хората - затлъстяване, псориазис, да се борят със стареенето.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)