„Двуцифрената средногодишна инфлация през тримесечието (14.1% хармонизирана), в т.ч. и натрупаната до момента, потисна потреблението, което въпреки солидните (номинални) увеличения на заплатите (+16.2%) и потребителското кредитиране (+13.0%) нарасна умерено в сравнение с предходните тримесечия.”, коментира главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев.
Анализирайки динамиката на макроикономическите индикатори за първото тримесечие на годината, ОББ коментира ключовите тенденции въз основа на наличните данни към момента.
в материала има продуктово позициониране
„Двуцифрените реални ръстове на индустрията, които започнаха от четвъртото тримесечие на 2021 г. и продължиха през първите три тримесечия на 2022 г., движени от производството на електрическа енергия и военната промишленост, останаха в миналото. Цените на електроенергията се нормализираха, което забави и ръста в нейното производство. От друга страна, забавянето на икономиките на ключови европейски партньори (в т.ч. Германия) също започна да влияе на сектора.“, обясни Калчев.
„Причина за тази ситуация е по-бързото спадане при цените на енергията и храните в сравнение с тези на останалите потребителски стоки и услуги. Във фазата на покачване именно енергията и храните движеха инфлацията, чиито цени нарастваха много по-бързо и значително. Впоследствие, инфлацията се разпространи към останалите стоки и услуги, като се оформиха и инфлационни очаквания. Те сега забавят спада на базисната инфлация, която допълнително се подхранва от ръста на потребителското и ипотечното кредитиране и процикличния държавен бюджет, в който с големи усилия се удържат дефицити от 3.0% от БВП. Допълнително, безработицата намаля до 3.9%, поради което средната работна заплата расте (с над 16%), което също влияе към забавяне спада на инфлацията“, каза още д-р Калчев.
„Това че инвестициите също растат, макар и относително бавно, за второ поредно тримесечие след седем тримесечия на спад, подсказва, че икономиката все пак се настройва към нестабилната (вътрешна и външна) политическа ситуация.“, допълни Калчев.
Анализаторите на банката отчитат, че според изгладените предварителни данни на НСИ брутният вътрешен продукт (БВП) на страната отчете много добър реален растеж от 2.3%, на фона на техническа рецесия в Германия и нисък растеж в други страни от ЕС. От страна на търсенето ръстът се движеше от потреблението (+2.1%) и инвестициите (+1.8%), на фона на симетричен ръст и спад от 2.3%, съответно, при износа и вноса.
От своя страна, инфлацията отново намаля през май – от 10.3% към април (хармонизирана) на 8.6% (спрямо май 2022 г.), навлизайки на едноцифрена територия. Базисната инфлация (без храни и горива) също продължи да спада – от 12.1% на 10.7% през май, но по-бавно от общата инфлация. Т.нар. потребителска инфлация (по националната методология) съответно се забави, като регистрираше малко по-високи стойности от хармонизираната, но и тя бе по-ниска от базисната.
От страна на производството, реалният годишен ръст на БВП през тримесечието се движеше от интензивна динамика на строителството (+7.0%) и стабилно нарастване при услугите (+3.2%). Селското стопанство увеличи продукцията си умерено с 1.1%, докато индустрията регистрира резултат, сравним с този от първото тримесечие на миналата година (+0.1%).
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)