„Помощта трябва да бъде целенасочена, както за домакинствата, така и за бизнеса. Около 40% от потребяваната енергия е на регулиран пазар при домакинствата. Цените се определят от КЕВР и помощта минава през самата регулирана цена. Но тя е ниска за всички, а не само за определени домакинства, които имат нужда. Не виждам нито политическа, нито регулаторна воля този недъг на системата да се промени.
Калоян Стайков разказа и за сборника „Енергийна и климатична дипломация“, който се издава от Дипломатическия институт към МВнР.
Стайков анализира и решението от вчера на МС 350 милиона евро от бюджета на оперативните програми да бъдат насочени за покриване на енергийните нужди на бизнеса и на крайните потребители.
Той коментира и намеренията на правителството да сложи край на намаленото ДДС за парно и природен газ, което означава да се върнат ставките от 20%, а не 9%, както бяха досега.
Той смята, че идеята предсрочно да се въведе еврото крие доста рискове. „Сделки в евро се сключват и в момента. Не виждам причина да се върви в тази посока. ЕЦБ обезкуражава подобни мерки“.
„Популярен е сред енергийните среди. Институтът за енергиен мениджмънт участва като партньор при подготовката и представянето на сборника. Изданието тази година е изключително интересно. То ще бъде публикувано и онлайн“.
„Това ще увеличи крайната сметката за потребителите при всички положения. Да не забравяме обаче, че беше временна мярка, насочена към облекчаване на ефекта от високите цени през миналата година“.
„Цените на енергоносителите тази година са значително по-ниски, отколкото бяха предишната. Ако някой все още използва такива оправдания, за да вдига своите – производствени, на услуги и други, не звучи сериозно“. Това заяви пред БНР Калоян Стайков, Институт за енергиен мениджмънт.
При свободния пазар ситуацията не е стабилна, но цените са по- ниски от миналата година. Някои предприятия може и да имат нужда от помощ, но не трябва да се дава на всички по равно. Правителството може да насочи помощта към отделни предприятия и да я диференцира. Но това минава през нотификация към ЕК и одобряване“.
Стайков обясни процесите, който текат в електроенергийния сектор. „Външното търсене на българска електрическа енергия нарасна неимоверно през миналата година, когато имаше дефицит в ЕС. Тази година ситуацията се обърна. Минахме към състояние на излишък. Свръх печалбите от миналата година се превърнаха в загуби.
Трябва да се намери решение също за ядрената енергия и за въглищните централи. Това може да се случи чрез създаването на енергийна стратегия, която обхваща не само електроенергийния сектор, а всички енергийни сектори, защото те са взаимно свързани. Тази стратегия трябва да даде ясна основа за бизнеса, за да може той да планира своите процеси“.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)