"Алфа рисърч": 48% от българите одобряват правителството "Денков-Габриел"; ГЕРБ пак първи

- Одобрение за дейността на 49-то НС на „санитарния“ минимум от 8 на сто, срещу 53% неодобрение и 39% неутрално мнение.

- Прогресивен спад в доверието и първа по рода си поляризация в отношението към президента Р. Радев, отразяваща разделителните линии в обществото: 33% положително, 32% отрицателно и 35% неутрално отношение към него.

- Стартово доверие към кабинета от 20%, все още висок дял неутрални оценки (43%) и 37% недоверие. По-добър, но също поляризиран начален личен рейтинг на премиера Н. Денков (26% доверие, 30% недоверие, 44% неутрално отношение).

Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

Конкретните измерения на тези нагласи в края на юни са:

По-детайлният анализ разкрива следния релеф зад тези обобщени тенденции:

Политически нагласи и доверие в институции и партии

Ранна диагностика на местните избори

ИТН печели потенциалния вот на 4.1% от избирателите, а лидерът Сл. Трифонов – 12.5% одобрение срещу 51.7% неодобрение.

Подкрепата за БСП също е идентична с тази от последните избори – 8.8%, както и одобрението за лидера К. Нинова – 13.1%.

Симпатизантите на ДПС са в рамките на обичайно в неизборна обстановка равнище от 12.6%. Доверието в лидера М. Карадайъ е 11.2% срещу 53.8% недоверие.

„Възраждане“ запазва трета позиция в предпочитанията на избирателите с подкрепа от 15.4%. Зад партията застават социалните кръгове, които я подкрепиха и на вота през април – средни поколения, от градските центрове със среден социален статус. Доверието към К. Костадинов е 15.1%, но той е сред лидерите регистриращи едни от най-високите нива на недоверие – 59.6%.

- Високото недоверие, което Ив. Гешев генерира докато заемаше поста главен прокурор се възпроизвежда и във възприемането му като потенциален политик – в съотношение 82% : 3% хората не биха се доверили на негова формация, 15% не са в състояние да изразят позиция.

- Очаквани електорални щети за водещите политически формации, но запазване на цялостните рамки на последния вот. ГЕРБ получава подкрепата на 25.1% от решените да гласуват (около 2 пункта по-малко от април) , а ПП-ДБ – 20.2% (спад от около 5 пункта). Без промяна в подкрепата за останалите партии през последните два месеца: трета позиция за Възраждане с 15.4%, следвани от ДПС (12.6%), БСП (8.8%), ИТН (4.1%).

- Очертаваща се оспорвана конкуренция в битката за кметските места наесен. Превес на предпочитанията към избор на нови градоначалници (49%) над желанието за запазване на досегашните (41%) и висока вероятност за балотаж в по-голям брой общини в сравнение с последния местен вот от 2019г.

Настоящото изследване е проведено в периода 20 – 26 юни 2023г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

До местните избори през есента остават малко над три месеца. Поради това е разбираемо както лансирането на кандидати, които да атакуват ключови кметски постове, така и открояването на някои значими тенденции. Националното проучване не е представително за отделните общини, където нагласите изискват самостоятелни проучвания, но показва следните характерни особености:

Желанието за преодоляване на политическата криза и излизането от цикъла служебни правителства е многократно регистрирано в експресни социологически проучвания на Алфа Рисърч. Тази позиция продължава да среща най-високо одобрение сред обществото, въпреки острите политически атаки, на които беше подложен кабинетът „Денков-Габриел“ още от деня на гласуването му в Народното събрание. 48% от пълнолетните жители на страната споделят мнението, че правителство между първите две политически сили не е идеален, но е най-добрият от възможните варианти. Двата най-активно лансирани срещу него аргумента получават значително по-слаб обществен отзвук: 14 на сто смятат, че правителството между ГЕРБ и ПП-ДБ е предателство към собствените им избиратели, а 13% - че то е вредно за страната. Зад общото управление застават 77% от априлските избиратели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40 на сто от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.

За разлика от влиянието върху институциите, електоралната картина е по-слабо засегната от политическите турбуленции, най-вече поради факта, че продължава да отразява основно нагласите на твърдите ядра, а не на по-широк кръг избиратели. Общата ѝ структура повтаря тази от вота в началото на април с очаквани щети за ГЕРБ и ПП-ДБ след влизането им в общо управление. ГЕРБ губи малко под 2 пункта и в момента се ползва с подкрепата на 25.1%.

Като цяло, серията от предсрочни парламентарни избори, кризите и драматичните преговори по сформиране на редовно правителство изчерпиха до максимум търпението на обществото, а готовността за участие в потенциален нов вот продължава да намалява. Топката е в ръцете на управляващите и от това как ще я разиграят зависи подкрепата, с която ще се ползват в следващите месеци, вкл. на местния вот. Ясният сигнал от обществото обаче е, че не е склонно да подкрепя „пазене на резултата“, а очаква „достойно класиране“.

Нагласите към другите два центъра на власт в страната – парламента и президентската институция също са засегнати от негативна тенденция. 49-то Народно събрание започва работа с рекордно ниска оценка (типична по-скоро за край, отколкото за началото на мандат). Едва 8% от българите оценяват положително дейността му, 53% - отрицателно, 39% - без мнение.

Президентът Р. Радев запазва най-високо доверие измежду институционалните представители, но рейтингът му ерозира значително след публичното противопоставяне на формирането на редовно правителство. За пръв път откакто заема поста, отношението към държавния глава е силно поляризирано, подкрепата – разколебана, а персоналният му имидж с негативен тренд: 33% положително, 32% отрицателно и 35% неутрално.

При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и заемат втората позиция с 20.2%. Динамиката в подкрепата за коалицията, както и тази в доверието към лидерите ѝ очертава тенденция към преразпределение на тежестта между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Съотношението между привържениците на партиите, което преди беше силно в полза на ПП, към момента е значително по-балансирано (около 60:40). Доверието към Хр. Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към А. Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Вл. Панев се запазва в рамките на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за лидерите на ПП бележи, макар и лек спад и към момента К. Петков получава 15.9% положителни срещу 58.5% отрицателни оценки, а А. Василев 16.5% положителни срещу 53.6% отрицателни оценки.

При предстоящите местни избори се очертават няколко базови сблъсъка - между статукво и промяна, между партийни и „независими“ кандидати. Резултатите ще се решават във всяка една община поотделно, но могат да се очакват редица оспорвани битки, изходът от които ще има своето отражение и в национален план.

Три месеца след предсрочния парламентарен вот и седмици след излъчването на кабинета „Денков – Габриел“, обществено-политическите нагласи се открояват с трезв реализъм за желаното и възможното в настоящата ситуация - това сочат резултатите от периодичния мониторинг на Алфа Рисърч, реализиран в периода 20 – 26 юни 2023г., сред 1000 пълнолетни жители на страната по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети.