„Една от първите ни задачи, по която вече имаме разговори с Министерството на здравеопазването, е как да засилим педагогическата подготовка в яслена възраст“, каза още Галин Цоков. Той обясни, че сред другите теми в предучилищното образование е създаването на нормативна възможност детските градини да могат да кандидатстват за статут за иновативни.
За правителството образованието е национален приоритет. В една толкова сложна финансова ситуация, бюджетът за образование е не само намален, но и номинално увеличен с над половин милиард лева, в сравнение с миналогодишния.
В деня, в който излязоха резултатите от националното външно оценяване, министърът обяви, че ще поиска от следващата година работите на седмокласниците да се проверяват приоритетно и резултатите да се публикуват по-бързо. „Всички знаем колко важни са тези резултати и колко семейства ги чакат“, заяви проф. Цоков. Той обясни, че през тази година випускът на седмокласниците много по-голям от миналогодишния и това е предпоставка изпитите да се публикуват в последния ден. „За мен обаче е важно да направим всичко по силите си да дадем спокойствие на учениците и родителите. Затова и от следващата година ще се подобри организацията. Заедно с това обмисляме и провеждането на изпита да бъде с една учебна седмица по-късно, за да дадем възможно най-много време за подготовка“, обясни той.
За сектор образование са предвидени 1,33 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. „При правилно и ефективно управление, с тези средства можем качествено да променим системата“, подчерта министър Цоков. По думите му обаче се установяват някои забавяния в отделни проекти и са нужни спешни действия, за да се гарантира ефективното използване на средствата. Забавени са сроковете по проекта за изграждане на национален и три регионални SТEM центъра. Общата заложена сума за проекта надхвърля 30 млн. лв. Под риск са и около 10 млн. лв. предвидени за изграждане на национален младежки център. „Най-притеснително е положението със STEM центровете, но виждаме и други области с натрупани забавяния“, поясни министър Цоков.
Инициираме преглед на изпитите и резултатите през последните 3 години, за да видим как, къде и какво можем да променим, за да станат по-обективни те, съобщи още министърът. Заедно с това ще се продължи с прегледа на учебните програми. „Искаме да намалим фактологичното възпроизвеждане на знания и да ориентираме изпитите и обучението повече към придобиването на знания и умения“, каза проф. Цоков. Той не изключи възможността промени по отделни предмети да бъдат застъпени още от следващата учебна година.
Министър Цоков ще разчита на експертизата на своите заместници в различните сфери. Заместник-министър с ресор предучилищно и училищно образование ще бъде Емилия Лазарова, която е с много богат педагогически опит, а през последните 15 години е директор на едно от успешните училища в София – Втора английска гимназия. Мариета Георгиева заема за втори път поста на заместник-министър в МОН. В нейния ресор са едни от най-приоритетните теми - професионалното образование и обучение. Тя също има богат опит, била е и дългогодишен директор на професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ във Видин. Проф. Генка Петрова, която ще отговаря за висше образование и наука, е за четвърти път на този пост в МОН. Тя е преподавател в Медицинския университет в София със стотици научни публикации в своята сфера. Наталия Митева притежава богат международен опит в образованието и на нея ще се разчита за намиране на най-верните и най-бързите решения свързани с Плана за възстановяване и устойчивост, както и в проектите, по които МОН е бенефициент. Началник на кабинета е Наталия Михалевска, която е дългогодишен служител на МОН, като до момента е била директор на дирекция „Образование на българите зад граница и училищна мрежа“, съобщиха от пресцентъра на МОН.
Сред приоритетите е и подобряване на обучението и квалификацията учителите – с повече практика, както и синхронизиране на държавните образователни стандарти. Като сериозен проблем бе посочена подготовката на студентите по педагогика, но и продължаващата квалификация – да е насочена към спецификата на конкретното училище.
Стартира преглед на над 40 законови и подзаконови нормативни актове в системата на образованието, съобщи още проф. Цоков. „Един от най-сериозните проблеми в системата е голямата административна тежест. Учителите и директорите са се превърнали в голяма степен в администратори“, посочи министърът.
Това каза министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков при представянето на приоритетите и екипа си. По думите му са гарантирани инвестициите в материална база, дейността на националните програми, както и изпълнението на ангажимента към учителите - заплатите да бъдат 125% от средната заплата за страната. „Образованието, повече от всеки друг сектор, се нуждае от приемственост и еволюция. Без това не са възможни значими промени нито в училищното, нито във висшето образование, а също и в науката“, посочи той и допълни, че много важна за него ще бъде и работата в екип.
Той съобщи и за проблеми с приключване на проекти по предишни оперативни програми, сред които е и доизграждането на платформата за проект „дигитална раница“ и обученията за учители, които да разработват ресурси. „Търсим бързи решения съвместно с министерството на електронното управление, за да не се допусне загуба на европейско финансиране“, каза министърът.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)