Сдружението на потомците на преселниците от РСМ срещу резолюцията на Бундестага за "македонската култура, идентичност и език"

· изчистване на съдържанието на учебниците в общообразователната система на Северна Македония от извършените масови фалшификации.

· отказ на Скопие от употреба език на омразата към България.

· отказ от дискриминация по отношение на тези граждани на Северна Македония, самоопределящите се като българи.

· разсекретяване на архивите на югославските тайни служби УДБА и КОС.

Копие до средствата за масова информация в Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, България и Северна Македония

Чрез Посолствата в София на страните членове на ЕС до Председателите на националните парламенти

Чрез Посолство на Федерална република Германия в София до Председателката на Бундестага г-жа Бербел Бас и парламентарните групи

СЕКРЕТАР: Димитър М. Димитров

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: доц. Спас Ташев

СЪПРЕДСЕДАТЕЛ: проф. Трендафил Митев

Сдружение Потомци на бежанци и преселници от територията на РС Македония и приятели.

Обръщение на Сдружението на потомците на бежанци и преселници от територията на Северна Македония до Бундестага

На 15 юни 2023 г. Бундестагът прие резолюция, насърчаваща процеса на евроинтеграция на Северна Македония. В този документ се заявява, че „германският Бундестаг признава македонската култура, идентичност и език“.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

България винаги и единствено е възразявала срещу изграждането на македонска идентичност на антибългарска основа, тъй като подобна политика няма европейски аналог. След 1945 г. в Австрия постепенно се създаде австрийска идентичност, но там никой не преследва тези австрийски граждани, които са съхранили своето немско самосъзнание. Австрия никога не отрече немския характер на австрийските говори. Немските диалекти в Швейцария са по-отдалечени от книжовния немски, отколкото повечето говори в Северна Македония от книжовния български. В Швейцария възникна местна разновидност на стандартния немски език, известен като швейцарски високонемски или швейцарски стандартен немски език. Той значително се различава от книжовния немски в Германия, но това не го направи по-малко немски. През 1984 г. в Люксембург бе кодифициран люксембургският език като официален, но там никой не отрича, че той е източнофранконски вариант на немския език. По този начин гражданите на Люксембург имат човешкото право сами да избират дали да използват книжовен немски или люксембургски език.

Ние отчитаме настъпилите промени в Северна Македония и се отнасяме с уважение към чувствата на нейните граждани. Затова смятаме, че кой как се чувства и каква идентичност има, е въпрос на самите местни граждани и на никой друг. Осъзнавайки необходимостта от национално помирение, ние не отричаме правото на чувстващите се македонци да се наричат „македонци“ и съответно езика си – „македонски“, но е демократично и те да признаят същите права на българите в Северна Македония!

Подчертаваме, че в случая не България, а македонските българи възприемат официалния език на Северна Македония като кодифициран на базата на местните български говори. Като отчитаме факта, че за северномакедонските македонци официалният език е македонски, а за северномакедонските българи – той е български, и тъй като северномакедонските българи не са двуезични, настояваме:

В резолюцията на Бундестага също така се призовава „България да подкрепи пътя на Северна Македония към ЕС в рамките на постигнатия със Съвета компромис и да се въздържа от допълнителни условия“. Твърдението за някакви нови български условия, споменавано в резолюцията на Бундестага, също е резултат от всекидневната антибългарска кампания в Скопие. Нима законодателите на Германия се ангажират с разпространение на антибългарската пропаганда на Скопие в ЕС? Ние заявяваме, че България винаги е смятала, че с нашите братя от Северна Македония трябва да бъдем заедно в ЕС. Българското общество и особено потомците на бежанците и преселниците от Македония обаче не могат да допуснат досегашната официална доктрина на Скопие, която е създадена в Белград и Москва на антибългарска основа и е репресивна по своята същност, да влезе в този си вид в преговорния процес и като Троянски кон да създава бъдещи пречки за регионалната консолидация и солидарност, от което ще се възползват чужди на европейските интереси сили.

В този смисъл решението на Бундестага е прецедент и поражда смущения относно прилагането на европейските ценности, защото е резултат от клеветническото поведение на правителството в Скопие срещу България. Ние знаем, че Северна Македония се опитва да организира приемането на подобни решения и от други парламенти на държави членове на ЕС. През последните няколко години на всички международни срещи управляващите в Скопие твърдят, че България отричала съвременната македонска идентичност и език. Непрекъснато подобни твърдения се появяват в северномакедонските средства за масова информация, което е надграждане на използваният от края на 1944 г. до днес език на омразата срещу всичко, свързано с България.

Както е известно, в приетото през юни 2022 г. в София и Скопие предложение за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС е записано, че Скопие трябва да промени конституцията си като впише частта от българския народ, живееща на негова територия, а също така да спазва постигнатите договорки в Протоколите от съвместните междуправителствени заседания по чл. 12 от Договора за добросъседство с България от 2017 г. В двата подписани досега протокола от правителството в Скопие са поети конкретни ангажименти и са поставени срокове за изпълнение по отношение на останалите български искания, а именно:

Както е известно, с акта на признаване на дадена държава, се признават и нейните конституционни атрибути. На 15 януари 1992 г. България първа в света призна независимостта на днешна Република Северна Македония и по този начин предотврати разрастването на югославския конфликт чрез военни действия на югославската армия на юг и отхвърли всякакви призиви за нейното разделяне. Германия едва през 1996 г. призна независимостта на днешна Северна Македония! Този факт показва известно разбиране в Берлин по онова време за истината около новопоявилата се държава на Балканите. През последвалия период са се подписвали двустранни и международни договори, превеждали са се културни творби на автори, пишещи на официалния език на днешна Северна Македония, но никога от никого не е повдиган въпроса за необходимостта от признаването на нейната култура, идентичност и език!

Като български граждани с произход от територията на днешна Северна Македония и носители на част от нейната култура, искаме да подчертаем, че никога никой в България не е оспорвал правото на северномакедонските граждани да имат своя съвременна македонска идентичност и да наричат официалния си език македонски. Именно поради тази причина българската дипломация след 1991 г. при подписването на официални документи възприе формулата „македонски език съгласно конституцията на Република Македония“.

Като изнасяме пред членовете на Бундестага тези факти и произтичащата от тях наша позиция, апелираме Германия да окаже съдействие на властите в Скопие да се реформират и да скъсат необратимо с тоталитарните практики, наследени от югославското минало. С демонстрирането на обща европейска солидарност се надяваме да видим Северна Македония като стабилна част от ЕС, отстояваща неговите ценности.

Нашето сдружение е създадено от лица, произлизащи от групата на над 400 хил. български граждани, потомци на бежанци или преселници от територията на днешна Република Северна Македония, които са част от около 1,3 млн. български граждани, чийто произход е от географската област Македония. Като заинтересована страна искаме да обърнем внимание върху това, че категориите култура, идентичност и език не са обекти на признаване съгласно международното право. Не ни е известно никоя друга култура, идентичност и език по света да са признавани по такъв начин с изключение именно на македонската, което за първи път е направено в Москва през 1934 г. от Комунистическия интернационал!

През 1945 г. на територията на днешна Северна Македония в комунистическа Югославия от централните и северните македонски български говори, чрез изкуственото вмъкване на около 6-8% сърбизми и въвеждането на модифицирана сръбска азбука, бе кодифициран нов „македонски език“. Срещу неговото създаване възразиха все още живите тогава представители на основаното през 1893 г. македонско освободително движение. Затова те масово бяха вкарвани в комунистическите концлагери и избивани, книгите на книжовен български език бяха изгаряни на клади, а всички български надписи старателно заличавани. Така в днешна Северна Македония възникна вътрешен конфликт, който не е приключил.

Трябва да припомним, че по аналогичен начин комунистическа Югославия се опита да създаде в Косово отделен „косовски език“, базиран на албанските гега говори, възползвайки се от факта, че албанският книжовен език е базиран на албанските тоска говори. Но докато България се намираше под диктата на СССР и не смееше да се противопостави на неговата политика по македонския въпрос, Албания не допусна подобна гавра с албанския народ в Косово.