Партията на Кириакос Мицотакис печели парламентарния вот в Гърция. Има шанс за еднопартиен кабинет

Ако резултатите от екзитпола бъдат потвърдени и от официалните резултати, това означава, че Нова демокрация ще получи около 158 места в 300-членния парламент и ще има абсолютно мнозинство, което ще ѝ позволи да състави самостоятелно правителство.

Все още няма данни за крайната избирателна активност, но към 17 ч. по данни на гръцкото министерство на вътрешните работи тя е била 40,77 процента или с почти 8 пункта по-ниска в сравнение с изборите на 21 май.

Гръцката комунистическа партия продължава възходящата си тенденция и е подкрепена от между 6,5 и 8,5 процента. Това ще даде на комунистите вероятно около 20 депутати.

Лявоцентристкото движение ПАСОК затвърждава позициите си от предишните избори с резултат между 11,2 и 13,2 процента, което ще му осигури около 33 депутати.

На второ място остава лявата СИРИЗА, спадът в която според екзитпола продължава. Коалицията на Алексис Ципрас получава между 16,3 и 19,3 процента и вероятно ще има 47 депутати.

Подобна система беше в сила и до управлението на СИРИЗА в периода 2015-2019 г., но беше променена от левицата.

Това беше и целта на лидера ѝ Кириакос Мицотакис, който спечели с над 40 процента от гласовете и на предишните избори, които се произведоха преди малко повече от един месец – на 21 май.

Дясноцентристката партия Нова демокрация печели днешните предсрочни парламентарни избори в Гърция и получава между 39 и 42 процента от гласовете, показват ревизираните резултати от пълната извадка на екзитпола, проведен по поръчка на основните гръцки телевизионни канали и обявен след приключването на изборния ден в 19 часа, предаде БТА.

На границата на влизането в парламента, но вероятно вътре, е още лявата евроскептична партия „Плевси елефтериас“ („Курс на свободата“) с между 2,1 и 4,1 процента. Партията на бившия финансов министър Янис Варуфакис МеРА25 най-вероятно няма да успее да прескочи границата на участието, но все пак има шансове с резултат между 2,1 и 3,4 процента.

При тях обаче местата в парламента бяха разпределени по обикновената пропорционална избирателна система и Нова демокрация не успя да постигне абсолютно мнозинство. Затова тя отказа да се опита да състави правителство и предизвика нови избори, които този път се проведоха по приетата при управлението ѝ избирателна система, при която първата политическа сила получава до 50 допълнителни депутатски места.