Във Вашингтон републиканци и демократи спорят кой е виновен за източването на милиарди долари. Според републиканците огромните суми, осигурени от правителството, естествено водят до измами, прахосване на средства и инфлация - въпреки че именно президентът от Републиканската партия Доналд Тръмп одобри помощите, възлизащи на 3 трилиона и 200 милиарда долара. Наследникът му демократ Джо Байдън даде зелена светлина за разпределянето на още 1 трилион и 900 милиарда. Демократите смятат, че парите са допринесли за опазването на работни места и редица браншове.
"Имаше много оплаквания за начина по който бяха написани законите, но в същото време не е могло да се предвиди, че ще се случи подобно нещо. Опитът ще ни послужи и при друга подобна ситуация, надяваме се да не е пандемия, но при рецесия или икономически спад може да се подходи по-задълбочено и тъй като сега са ясни знаците за измама вече се прилагат по-добри практики. И двете партии са единни, че това не трябваше да се случва и че трябва да бъде пресечено. Но несъгласие между тях има за това кой е най-добрият начин да се реши ситуацията. Демократите осигуриха за приходната служба 80 милиарда долара допълнително за следващите 10 години и повече от половината от тези пари са за правоприлагане. Републиканците са много недоволни от това, защото се страхуват, че тези пари ще се използват за разследване на обикновени данъкоплатци, а не на злоупотребяващите. Данъчната служба твърди, че престъпниците стават все по-изобретателни и по-бързи, перат пари по-бързо и че тя трябва да разполага със същите средства, с които и те, за да ги изпревари. Но, според републиканците, няма да е честно тези инструменти да се изпозват срещу обикновените данъкоплатци и искат уверения, че това няма да стане. Министърът на финансите Джанет Йелън обеща, че няма да има одити на данъкоплатци от средната и по-ниската класа. Но някои представители на Конгреса не вярват на това", обяснява Кели Филипс Ерб.
Брандън Блок смята, че процесът е трябвало да бъде много по-прозрачен, за да е имало навременна отчетност пред властите и съответно - пред обществото:
“Можеше Конгресът да разработи по-строги правила и по-твърд процес, в който да е предвидена комплексна проверка. Освен това има примери за финансови технологични компании, които е трябвало да проверяват заемите, но им се е плащало на парче, така че в техен интерес е било да одобряват колкото се може повече заеми колкото се може по-бързо.”