„Има сериозен резерв. Знаем, към края на годината започва ударно харчене на пари. Това, че отсега се фиксират лимити, е добър сигнал. Надявам се това да дисциплинира министерствата“, допълни тя.
„Нека погледнем всички страни в еврозоната. За всички тези страни искаме да достигнем техните заплати и доходи. Ако еврото беше толкова страшно, тези страни нямаше да са толкова добре развити. Стандартът на живот, който има еврозоната, е най-важното нещо, което трябва да убеди хората, че се присъединяваш към група държави с висок стандарт“, категорична е тя.
„Спомняте си, по времето на пандемията имаше мярка 60/40. На никого не му се искаше да я премахва, но няма как такива мерки, водещи до сериозно намаление на бюджетни приходи, а едновременно да искаме да правим социални плащания, да вървят заедно“, подчерта още тя.
„Финансовият министър обяви около 3 млрд. лв. допълнителни разходи, половината са от ПВУ, които се очакват. Останалите пари трябва да бъдат събрани от данъци и акцизи. Това е и причината да не бъдат орязвани редица други пера от бюджета, за които икономисти дадоха доста предложения да се намалят“, коментира още Шулева.
Има сериозно предизвикателство пред целия МС. Министърът на финансите обяви категорично 3% дефицит, но за това всяко министерство трябва да изпълни определени ангажименти, които ще бъдат разписани до края на годината, тъй като една от мерките е намаляване на издръжката на министерствата с милиард и половина. Това заяви Лидия Шулева, икономист и бивш вицепремиер и министър на икономиката и социалната политика, в ефира на бТВ.
Тя коментира критиките на някои от партиите: „БСП говорят по инерция за затягане на колани. Нищо подобно не се вижда в този бюджет. Винаги може да се желае много повече, но трябва все пак да кажем, че дори запазването на предвидените увеличения е добър знак за бюджета.“
Тя коментира, че хората не усещат намаление на цените, въпреки забавянето на инфлацията: „Това е нормално донякъде. Всички производители, които миналата година, благодарение на високите цени на газа, електричеството и суровините трябваше да вдигат цените. На фона на 500-600% повишение на ток и газ обаче, тези цени не компенсираха загубите за производителите. Във времето има отстъп, който налага постепенно да се намаляват цените до нивата отпреди кризата, но няма да е толкова бързо, колкото увеличението.“
По повод невдигането на данъците, тя заяви: „Има сериозно увличане от парламентаристите, когато неколкократно увличаха срока на т.нар. временни намаления на данъци заради пандемията, след това заради войната, после и заради инфлацията. Така във времето тези уж временни мерки стават постоянни и има съпротива от засегнатите структури да се върнат обратно.“
)