Тези, дето се умиляват от пилона, довчера за всяка друга кампания викаха: Е, това ли ни е най-важното?!

Сега имаме строеж насред красивата ни природа, с която уж патриотично се гордеем, хората им казват: унищожава се българската ни природа, а каузата не си заслужава; и… ле-лееее, все едно залъка от устата им взимат.

Ако го бяхте прочели в новините за друга държава и народ, какво щяхте да си помислите за тях?

В същото време дървета падат върху коли, върху деца, „патриотите“ вдигат рамене, „Тука е така“; онзи ден в София, вчера – в Русе. Градската среда се руши, дивата природа се бетонира, никой, нищо.

Някой беше написал наскоро във Фейсбук, че на тия от „рекордите на Гинес“ май е започнало да им писва от нас: най-дългата баница, най-дългото хоро, най-това, най-онова, най-дългият пилон за знаме сега.

Тези, дето сега бранят пилона, както се брани бащино ти огнище, като ги гледам, са горе-долу същите, които – като видят инициатива за помощ (животни, чистене, сираци) – викат: „Е, ТВА ли ни е най-важното?!?!“

Ами, не, не е най-големият проблем, но тя България е пълна с не-най-големите-проблеми-баш-сега – до ушите сме нагазили в такива, явно няма да ги решаваме, щото все нещо друго е по-важно.

Другият некачествен сценарий е очакваното – агресия. Без аргументи, без нищо, почват да обиждат на „жълтопаветници“, на „умнокрасивитет“, на „евроГейски джендъри“ – цялата палитра, дето им е спусната от кремълските гниди.

И следват два некачествени сценария за оправдаване – единият е опит да ти отклонят вниманието (мирният): „Е-е, това ли ни е най-големият проблем?!“ („ТВА ли ни е най-важното?!“ става „ТВА ли ни е най-големият проблем?!“)

На мене лично по-патриотично щеше да ми е да се дари за кампания за безопасни дървета в градовете; за детска болница; за екологична индустрия; за почистване на планината, а не за бетониране и цапане.

Някой? Не?

… спомням си как ми стана смешно. А си спомням и когато тази година чух рекламата по радиото за кампанията, че и ние – под патронажа на президента – ще строим същия (централно-азиатски) пилон, как изведнъж „смешното“ ми мина и ми стана тъжно. Там ли се наредихме по идеи и идеали? В Централна Азия? И не, аз нямам проблем с факта, че пилонът ще го доставят от Турция, но не съм сигурен за патриотарските патриоти, които обичат да обиждат на „турчин“ – те как се чувстват по темата?

Нали знаете приказката за кризата на средната възраст и на какво викат penis extension? Който може да си го позволи, си купува скъпа спортна кола без покрив и компенсира за омекналата… гордост. Толкова ли ни е омекнала националната гордост, че се налага с такъв extension да я помпаме? Поне добрата новина е, че явно не сме бедни, щом можем толкова пари за един пилон да дадем.

Та, същото БДЖ, което всички ние финансираме с данъците си и от десетилетия все го спасяваме, „дарява“ за пилон. „Дарява“ от нашите данъци, тоест: всички сме дарили за пилона. Някой няма ли да се изцепи сега: „Е-е-е, ТВА ли ни е най-важното бе! Всички проблеми ли си решиха БДЖ, че тръгнаха да даряват за пилони?!?!?!?“

Осъзнавате ли как стоят нещата? Погледнато отстрани? Махнете всичките напомпани от менте воеводите чувства на „патриотизъм“ и погледне отстрани. Знаете ли какво ще видите? Ще видите хора, които си хвърлят боклука по улицата на родината си, гледат да цакат ближния – къде за пари, къде за забавление, чистят си пепелника на колата на светофара, плюят по улиците, крадат едни от други, крадат от държавата, не помагат на сираците си, не закрилят защитените си видове, циментират морето, бетонират планината, пускат си отходните води върху главите си по плажовете, хвърлят си кенчетата от бира по поляните, накрая си вдигат един пилон със знаме и понеже е много висок, сядат под него, доволни, че са изпълнили патриотичния си дълг и се чувстват горди.

От страницата им в интернет, учудващо (не може да бъде!) изчезна секцията със списъка с дарителите. Това стана, след като на хората им стана къде смешно, къде тъжно, че сред дарителите е БДЖ. Същото БДЖ, дето е вечно фалирало, влаковете му са жалки, а клиентите му са вечно пренесени с машина на времето поне 50 години назад.

Горе, до Рожен, ако правилно разбирам, е свинщина в момента – кал, коловози, багери, после ще има бетон, пилон, ще се съберат, ще ядат, пият, ще хвърлят чашките из планината, ще с**ат по храстите, ще хвърлят хартийките, ще има фасове, пластмасови чинии, вилици, кенчета от бира, всичко – патриотично пръснато из планината, която уж обичаме и уж се гордеем с нея и викаме, че по света НЯМА такива красоти.

Дори няма да подемам темата с това колко от „даренията“ могат да се окажат „дръпнати“ и колко джобове могат да се напълнят с парите на народа, който патриотично ще се умилява при вида на пилона, че може и сълза да пусне, докато част от „инициаторите“ ще посръбват шампанско в новата вила, която са си построили със сифонираните пари от „проекта“. Просто предположение, нищо повече, разбира се, но… познаваме си се, тука е така.

Започне кампания с капачки, викат: къде е държавата, наша работа ли е? Не че не са прави баш за това, де, но „къде е държавата“ е въпрос с лесен отговор. Започне кампания за защита на животните на България, защитени видове и т.н., пак викат: „Е-е-е, всичко ни е наред, та с тва сме седнали да се занимаваме!“

И ще се конкурираме с Гърция, като пускаме фалшиви новини, че вече няма безплатни шезлонги с кафето по плажовете там? Абсолютно нищо учудващо не намирам в това, че хората, които измислиха пилона като патриотичен жест, можаха да измислят, че ще се конкурират с Гърция по туризъм, като пуснат менте новини по вестниците и сайтовете, че в Гърция не давали вече шезлонг, като си купиш кафе.

Мене обаче друго много ме интересува – как един пилон със знамето ни отгоре може да бъде символ на патриотизъм и да накара толкова много хора да се обединят около него? Защо (повтарям се, но и ще се потретя, ако трябва) не се обединят около кампания за запазване на планината? Какво – като символ – има в пилон със знаме? За чието издигане ще се за…цапат поляните наоколо?

Спомням си миналата година, когато прочетох „Съветистан“ на Ерика Фатланд, където тя описва как арабски и централно-азиатски държави се състезават кой ще построи най-високия пилон за знаме и как на всички по света им е странно и не могат да разберат как това вдига националното самочувствие; и как единствените, които печелят, са хората от фирмата, дето строи пилоните…