Други представители на океанската гора разчитат на големи стъбла, които им позволяват да се задържат изправени. А в Големия южен риф в Австралия се срещат златни водорасли, които образуват своеобразен „килим“ на морското дъно. В своето изследване учените се опитали да изчислят каква територия покриват океанските гори – трудна задача. Спътниците не могат да правят измервания на дълбочини, където се срещат подводни джунгли, така че учените трябвало да разчитат на хиляди различни записи и анализи. В крайна сметка те успели да симулират подводното разпространение на океанските гори – оказало се, че общата им площ е между 6 и 7,2 милиона квадратни километра, което е повече от Амазонка и два пъти по-голямо от Индия. По време на проучването учените успели също така да открият, че подводните гори са много по-продуктивни от бързорастящите култури като ориз и пшеница. Според предварителните оценки на изследователите океанските гори произвеждат от 2 до 11 пъти (в зависимост от района) повече биомаса на единица площ от тези култури. Но океанските гори са не само загадъчни и красиви, но носят и ползи. Учените смятат, че цялата площ на подводните насаждения е в състояние да абсорбира същото количество въглероден диоксид като горите на Амазонка. В бъдеще учените се надяват да разберат как подводните гори могат да смекчат ефектите от изменението на климата и може би дори да помогнат за забавяне на глобалното затопляне.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)