Нашенски патриотизъм като по книга. А книгата е „Съветистан“…

„10 неща по-патриотични от пилон на Рожен:

Също ще разберете и че единствените, които печелят от това състезание са хората от фирмата, която произвежда и монтира пилоните.

Прочетете „Съветистан“ на Ерика Фатланд и ще разберете кои централно-азиатски „държавници“ се състезават помежду си – кой ще издигне най-високия пилон за знаме (и кой също така ще е най-беден).

Да вземеш на работа майка, избягала с децата си от война.

Да дадеш стипендии на млади хора, които искат, но не могат да си позволят да учат медицина.

Да дариш нови технологии и съвременна литература на читалище.

Да дариш от парите и времето си на дом за възрастни хора.

Да дигитализираш музейна колекция и да създадеш към нея интересни, съвременни програми, въвличащи деца и възрастни.

Да изпратиш на море изоставени деца от дом за деца без родителска грижа.

Да направиш ново спортно игрище.

Да подкрепиш кризисен център за жени и деца, пострадали от насилие.

Да построиш и поддържаш чешми по любимите на туристите горски пътеки.

Да ремонтираш детски площадки за игра.

И понеже в заявката за пилона се разбира, че на организаторите им е важно да възраждат и опазват българските традиции, искам да напомня, че прекрасна българска традиция от Възраждането е била имотни хора с добро благосъстояние да пращат не само своите, но и чуждите деца да се изучат. Ако превърнете пилона в стипендии, това вече ще бъде патриотизъм, от истинския“.

Мога да го продължа до безкрай този списък. Патриотизмът няма нужда от показност. Нямаме нужда българският флаг да се вее “най-високо в ЕС”. Имаме нужда процентът на функционално неграмотните българи да не е сред най-високите в ЕС. Да не сме с най-висок брой жертви на домашно насилие в ЕС. Да не сме държавата с най-висок процент застаряващи и най-малко млади медици в ЕС.

Най-високият флаг в ЕС няма да промени факта, че сме с най-ниски доходи в ЕС. И няма заради него “да се заговори за България с уважение и почит”, както, доколкото разбирам, се надяват организаторите. Уважението идва, когато помагаш на онези в беда; когато си държиш на думата и спазваш международните правила и договори; когато си добър съсед и не търпиш разбойници в двора си; когато не излагаш на риск общото; когато инвестираш умно и постоянно в собственото си развитие.