"В училище трябва да има часове САМО за ЧЕТЕНЕ"

- Никога.

- В каква насока?

- Г-жо Якьо, разкажете ни за инициативата на финландския Център за четене, който подарява пакети с книги на всяко новородено финландско дете?

- Как финансирате тази инициатива?

- Какви са резултатите?

- Кога родителите трябва да спрат да четат на децата си?

- На конференцията говорихте специално за насърчаване на четенето сред момчетата и младите мъже. Какви са препоръките ви за тях?

- Никога? Дори и години, след като децата им се научат да четат сами?

- Синът ми е на 12 години и с мъка отваря книга. Но пък все още иска да му чета... не е ли това странно?

Журналист от "Сега" разговаря с нейния представител Еми Якьо, която сподели успешни практики за насърчаване на четенето сред младежите.

- Да! Много е интересно. Човек може да си мисли, че децата трябва да се научат да четат и да го правят сами. Но всъщност това, което се случва, а и изследванията го доказват, че интересът към четенето спада малко след като човек се научи да чете. Вроятно това се получава, защото когато си дете и ти е четено - например "Хари Потър", и после започнеш да четеш сам, то тези книги са доста по-прости от онези, които са ти четени като дете. И се оказва, че децата вече не харесват толкова литературата, казват: "Това е скучно, не ми се чете". И точно затова е важно родителите да продължават да четат на децата си, дори те отдавна да могат да четат сами. По този начин те им помагат все още да се забавляват и да изпитват удоволствие от четенето.

- Давайте тогава. Това е съвсем нормално. Във Финландия имахме проект в едно професионално училище с ученици от 16 до 19 години. Всеки път, когато набелязваха програмата, те чакаха с най-голямо нетърпение кога учителят ще им чете. Никога не е твърде късно да се чете на дете.

- Е, нуждаем се от пари. От повече учители, от повече знания за учителите, повече ресурси за библиотеките и за неправителствените организации, които да могат да вършат работата си. Нуждаем се от дългосрочни проекти. Програмата за пакетите с книги трябва да работи няколко години, за да видим дали помага. Много често нещо започва, после приключва и после започваме нещо ново. Трябват дългосрочни програми, които се нуждаят от политически решения и държавно финансиране.

- Започнахме тази инициатива през 2019 г., като основната идея бе, че всяко дете трябва да има свои собствени книги. Предоставяме и малко информация за родителите, така че всяко семейство да има възможността да чете, но също така и да има цялата информация - да разбира защо трябва да се чете на децата.

- Нямаме такива списъци. Имаме някои книги в програмата, които трябва да се прочетат, но нямаме стрикни списъци. Изследванията показват, че когато учениците са оставени да избират свои собствени книги, това ги прави много по-склонни и нетърпеливи да четат. Въпреки че в училищата може да има книги, които трябва да се прочетат от всички, е много важно и там учениците да бъдат оставяни сами да избират какво да четат. Ако някои е по-заинтересован от нехудожествена литература, нека чете това. Много е важно да се запази този личен интерес.

- Подготвяме приблизително по 50 000 пакета на година. В началото започнахме с частно финансиране, като издавахме сами книгите. Имахме 7 автори, 15 илюстратори и 50 преводачи, работещи с нас. След първите 3 години направихме изследване и, тъй като резултатите бяха много позитивни, правителството започна да финансира тази инициатива. За правителството това струва по около 6,50 евро на дете. Доста по-евтино е например от речевите терапевти.

- След първите 3 години анкетирахме 1000 семейства, получили пакети с книги за своите деца до 3 години. 63% от тях споделиха, че сега четат много повече от преди. 27% от родителите казаха, че са започнали да четат благодарение именно на пакетите с книги - в противен случай те не биха чели. Повечето от тези 27% от семействата, които са започнали да четат, казват, че сега четат всеки ден. Така че това не е просто подарък, от който са били очаровани, а после са забравили. Това действиелно е нещо особено важно - всъщност те придобиват нов навик за семействата си. Мисля, че това е един от най забележителните резултати, които имаме.

- Ще ви разкажа какво правим у нас в професионалните гимназии. Когато започваме даден клас, питаме младежите какъв тип музика обичат. До този момент всички във Филнандия слушат рап музика, което е голям късмет за нас, защото в рап музиката езикът е много важен. Така че ние принтираме текста на любимите им рап песни и го четем като романи. После те трябва да ги анализират, да идентифицират героите, да открият метафорите и тяхното значение. И те са много добри в това, защото са наистина заинтересовани от текста. Така неочаквано стават експертите на езика и казват: "Не, това не означава това, значението е друго".

- Имат ли учениците във Финландия задължителни книги за лятната ваканция? В България имаме - още след първи клас на учениците се дават по около 10 книги, всяка с по 100-200 страници. Някои деца са шокирани, че трябва да прочетат "Пипи дългото чорапче" или "Мечо пух" и макар книгите да страхотни, обемът им ги отблъсква от четенето още от първи клас.

Преди дни София бе домакин на тазгодишната обща среща на EURead * - мрежа за ограмотяване, която за първи път се проведе извън Брюксел. Под мотото "Грамотността в цяла Европа: четенето е ключът" срещата събра водещи експерти от 20 държави, специализирани в грамотността, насърчаването на четенето, образованието, издателската дейност и комуникациите. Сред тях бе и финландският Център за четене (https://lukukeskus.fi/en/) - организация, занимаваща с инициативи за насърчаване на четенето сред децата и младежите във Финландия.

В пакетите например има книжка с рими, която може да се чете на бебета, тъй като според различни изследвания римуването и ритмичният език са много полезни за развитието на детския мозък. Имаме и друга книжка с по-дълга история, която мoже да се чете, когато детето порасне малко, защото тогава то се нуждае от практика, от концентрация, от вербално развитие.

Във Финландия системата е такава, че ако искате платено майчинство, както и какъвто и да е вид финансова помощ, трява да отидете в т.нар. семейни здравни клиники. Те са безплатни за всички, но трябва да ходите там веднъж на месец със своето бебе. Въпросните клиники се срещат с всяко семейство във Финландия, хората им вярват, те разговарят с майките за здравето на бебето, за спането на бебето, за всички тези неща. И ние си помислихме: "Защо те да не говорят и за четенето?". Започнахме да работим с медицинските сестри - те разбраха веднага защо е толкова важно четенето.

Да, наистина е трудно малки деца да четат толкова големи книги. Неочаквано си оставен сам, езикът може да бъде малко стар, труден за разбиране.. Мисля, че трябва да сме много внимателни в това отношение и да се даде свобода на учениците да избират книгите си. Мисля също така, че трябва да има време в училище само за четене - без оценки и изпитване. Не е нужно да давате някакви задачи, да пишете нещо - прост оставете учениците да четат, дайте им време да четат. Защото това, което се случва в семействата, поне във Финландия, е, че те четат все по-малко. Четенето през свободното време става все по-малко и по-малко през цялото време. Затова мисля, че в училищата трябва да има време просто за четене, просто за да се забавляват учениците от четенето.

Обикновено момчетата са тези, които смятат, че не могат да четат. Вероятно са имали подобен опит в училище, че е трудно, безинтересно, не са били много добри, имали са ниски оценки. Но когато започнем от нещо, което е наистина интересно за тях, те неочаквано разбират, че думите значат много. Това е и името на проекта ни: "Думите значат много", т.е. аз въздействам на хората с това, което казвам, и хората въздействат на мен с думите си, така че аз определено трябва да съм заинтересован от това какъв език използвам.

Препоръката ми тук е същата, която имам и за Финландия в момента - да разберем спешността и неотложността на този въпрос. В днешно време имаме все повече и повече информация от най-различни източници, светът става все по-дигитален през цялото време. Услугите вече са дигитално базирани. И ако не си достатъчно грамотен, няма да може да потърсиш подкрепата, от която се нуждаш. Проблемите ще стават все по-големи - можем да започнем да вярваме във фалшиви новини, които могат да разделят обществото. Това е спешна мярка. Надявам се, че всяка прослойка на обществото разбира това. Трява да направим нещо заедно. Това не е просто проблем на културната област или на библиотеките. Ние всички трябва да направим нещо заедно. За да имаме въжможността за това, са нужни политически мерки.