Ще даде ли Турция виза на Швеция в НАТО?

"Швеция спази всичките си ангажименти, които ние поехме на срещата на върха в Мадрид миналата година, в това число и приемането на ново законодателство срещу тероризма", подчерта външният министър, цитиран от АФП.

Макар да вдигна възраженията си по отношение на Хелзинки, Анкара настоява, че от сътрудничеството на Стокхолм има още какво да се желае.

"Членството ще направи Швеция по-сигурна, но също така НАТО и Турция по-силни", подчерта Столтенберг. "Очаквам с нетърпение", добави той, "да финализираме присъединяването на Швеция възможно най-скоро."

Решаващи преговори по кандидатурата на Швеция за членство в НАТО се провеждат днес в президентския комплекс в Анкара между делегации на Швеция, Финландия и Турция. Подложена на силен натиск с наближаването на срещата на върха на НАТО следващия месец, Турция трябва да реши дали да даде зелена светлина за присъединяването на скандинавската страна към алианса, така, както по-рано тази година направи с Финландия, позволявайки ѝ през април да стане 31-ата членка на НАТО.

В същото време обаче обръчът на натиска около Анкара упорито се затяга. Днешните разговори ще се проведат по-малко от месец преди лидерите на НАТО да се съберат на решаваща среща на върха във Вилнюс. По тази причина те са от ключова важност, тъй като резултатът им ще бъде силен сигнал за това дали Турция ще одобри молбата на Швеция за присъединяване към алианса преди срещата на 11 и 12 юли в Литва.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посети Турция по-рано този месец, за да присъства на инаугурацията на Ердоган и да обсъди въпроса за членството на Швеция в алианса, но посещението завърши без особен резултат. След срещата си с турския президент в Истанбул генералният секретар заяви, че Швеция е изпълнила задълженията си по отношение на опасенията за сигурността на Турция и се надява, че страната ще може да се присъедини към НАТО през следващите седмици. Столтенберг напомни, че след меморандума от Мадрид Швеция е изменила конституцията си, укрепила е антитерористичното си законодателство и е отменила оръжейното си ембарго.

Нещо повече, в понеделник шведското правителство обяви, че ще екстрадира в Турция привърженик на Кюрдската работническа партия (ПКК), осъден в страната си за трафик на наркотици. Въпросният 35-годишен мъж е осъден на повече от четири години затвор в Турция през 2014 г. за пренасяне на чанта, съдържаща канабис. След като е бил освободен условно, мъжът се е преместил в Швеция, но е бил арестуван през август по искане на турската прокуратура, която настоява той да излежи остатъка от присъдата си. Мъжът твърди, че е нарочен от турските власти заради подкрепата си за ПКК.

Няколко външни министри от НАТО изразиха тези дни надежда, че Турция ще одобри кандидатурата на Швеция преди срещата на върха на НАТО. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън отбеляза пред репортери във Вашингтон, че "предизвикателството, което руската агресия в Украйна отправя към европейската сигурност" засилва спешния характер на присъединяването на двете скандинавски страни.

Преди срещата в Анкара шведският министър на външните работи Тобиас Билстрьом подчерта, че новият антитерористичен закон на Швеция ще улесни сътрудничеството с Турция, както и с други страни от НАТО и ЕС в областта на борбата с тероризма. По думите на Билстрьом, който говори на 1 юни преди началото на срещата на външните министри на алианса в Осло, страната му вече е приключила подготовката си за алианса.

Президентът на САЩ Джо Байдън повдигна наскоро въпроса за спънките, които Турция поставя по пътя на Швеция към НАТО. Темата е била основен акцент на телефонния разговор в края на миналия месец, в който Байдън поздрави Ердоган за изборната победа и преизбирането му за трети път на президентския пост. Американският президент постави също така въпроса за вдигането на турските възражения срещу присъединяването на Швеция към НАТО в контекста на сделката за изтребителите F-16, които Анкара иска да получи от САЩ. "Поздравих Ердоган. Той все още иска да договори нещо за изтребители F-16. Казах му, че искаме да решим въпроса с Швеция. Ще продължим да си говорим", каза Байдън пред журналисти по повод на разговора между двамата.

Срещата днес ще бъде председателствана от Акиф Чагатай Кълъч, главен съветник по външнополитическите въпроси на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Това е четвъртата среща от постоянния съвместен механизъм между Турция, Финландия и Швеция, създаден от трите държави, за да насочва и следи изпълнението на меморандума, подписан в Мадрид през юни м.г., който проправи пътя на двете скандинавски страни да започнат процес за членство в НАТО при серия условия, сред които да засилят антитерористичното сътрудничество с Турция и да екстрадират издирвани от Анкара за тероризъм лица.

Турция упреква Швеция, че проявява снизходителност към кюрдските активисти, които приема на своя територия. Не е известно дали обявеното за екстрадиция от Швеция лице е част от списъка, представен от турските власти на Стокхолм и дали решението ще задоволи Анкара, която често се оплаква, че профилът на някои върнати по силата на меморандума от Мадрид лица не е правилният, т.е. че те са заподозрени не за тероризъм, а за други криминални деяния. Турция настоява за екстрадиция на десетки активисти, пребиваващи на шведска земя и определяни от нея като "терористи". Според шведската изпълнителна власт е невъзможно това искане да бъде изпълнено, тъй като независимите съдилища в страната имат последната дума по тези въпроси.

Швеция, която измени конституцията си и законите за борба с тероризма и отмени фактическото ембарго за продажба на отбранителни продукти на Турция, твърди, че е изпълнила исканията на Анкара. С надеждата, че Турция ще одобри кандидатурата ѝ за членство, Швеция прие през ноември закон за борба с тероризма, влязъл в сила на 1 юни, който позволява на властите да преследват лица, подкрепящи терористични групи, пише БТА.