ВАС обяви за нищожно изискването за годишните стикери на адвокатските карти

Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС, съобщиха от пресцентъра на съда.

Тричленен състав на Върховния административен съд обяви за нищожно Решение № 3133/11.12.2020 г. на Висшия адвокатски съвет със следното съдържание: „Ежегодна заверка на адвокатската карта по смисъла на чл. 9, ал. 5 от Закона за адвокатурата се извършва чрез полагане на стикер за съответната година. Стикерът се издава и предоставя на всяка адвокатска колегия от Висшия адвокатски съвет съобразно броя на членовете й, които са изпълнили задълженията си по чл. 49, ал. 1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет.“

Административното дело № 6839 от 2022 г. е образувано пред ВАС по жалба на Адвокатска колегия – Бургас и група адвокати. Съгласно изискванията на чл. 49, ал. 1 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет. Санкцията за неизпълнение е ясно формулирана в ал. 2 на чл. 49, според която адвокат или адвокат от Европейския съюз, който не е изпълнил задълженията си по ал. 1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тези органи. Извън посочената санкция, законът не предвижда никакви други последици от неплащането на определените вноски. Поради това отказът да се извърши заверка на адвокатската карта посредством предоставяне на стикер за съответната година не е легитимен, а още по-малко нормативно установен способ на уреждане на финансовите отношения между адвоката и адвокатската колегия, съответно Висшия адвокатски съвет.

Върховните съдии от тричленния състав приемат, че решението на Висшия адвокатски съвет в частта „ …които са изпълнили задълженията си по чл. 49, ал. 1 от Закона за адвокатурата към Висшия адвокатски съвет“ се явява нищожна и поради това, че с него се уреждат обществени отношения, които не са уредени от нормативен акт от по-висока степен, без необходимата за това компетентност.

Докато Законът за адвокатурата признава на Висшия адвокатски съвет правото и задължението да уреди правоотношенията свързани с регистъра на адвокатската колегия, Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет и картата на адвокат, то не така стои въпросът със санкциите, с които е скрепено задължението адвокатите да внасят определените в закона парични вноски. Недопустимо е за първи път с подзаконов акт, какъвто характер безспорно е признат на решението на Висшия адвокатски съвет, при липса на законова делегация да урежда последиците от неизпълнение на задължението по чл. 49, ал. 1 от ЗА, да се уреждат отношения, които не са уредени от конкретна законова разпоредба, тъй като с това се стига до първично правно регулиране с подзаконов акт, от орган, който не притежава такова правомощие. Подзаконовите нормативни актове се издават в изпълнение на закона и следва да съответстват на Конституцията на Република България и нормативните актове от по – висока степен по аргумент.