Всичко, което е останало сега, са нейните руини, но в разцвета си църквата "Свети Полиевкт" е била богато украсена с мозайки и фрески.
Кен Дарк, археолог от Кралския колеж в Лондон, който не участва в новия проект, но е провеждал разкопки в Истанбул, казва, че руините на “Свети Полиевкт” са сред най-добре документираните в града.
Кръстоносците са взели няколко архитектурни елемента от църквата, които са поставени върху сгради в Барселона и Виена, а две от нейните богато украсени колони - известни като Pilastri Acritani - сега са част от базиликата “Сан Марко” във Венеция.
Подземните структури, които са украсени с мозайки, каменни инкрустации и издълбани мраморни блокове, се състоят от две големи камери с тунел, свързан с църковния протезис - мястото зад иконостаса.
Полат заяви, че църквата е изоставена, след като е силно повредена от земетресение през XI век и окончателно разрушена по време на разграбването на града през 1204 г. от кръстоносците в Западна Европа.
„Надяваме се, че повторното показване на руините на тази исторически важна и някога великолепна църква ще повиши осведомеността за обекта пред много по-широка аудитория“, заключи той.
Археолози, които провеждат разкопки под руините на раннохристиянска църква в Истанбул, откриха подземни камери и тунел отпреди 1500 години в най-старата част на Константинопол, съобщи агенция Демирорен (DHA).
Община Истанбул миналата година започна разконсервирането и изследването на обекта като част от проект за превръщане на руините в туристическа атракция. Работници разкриха подземните помещения и тунела през март. Археолози започнаха детайлно изследване на останките от църквата.
Според Полат е забележително, че подземните структури са оцелели толкова дълго, без да бъдат силно повредени от многобройните земетресения в региона. Специалисти предполагат, че много византийски сгради са били проектирани да издържат на земетресения, които не са рядкост в района.
Императорската църква "Свети Полиевкт" е построена между 524 и 527 г., по време на управлението на император Юстиниан. Това е една от най-прекрасните църкви в Константинопол, както и най-голямата, преди катедралата “Света София” да бъде завършена през 537 г., пише Марица.
Част от подземните помещения са открити за първи път по време на разкопки след строителство на път през 60-те години на миналия век. Но те отново са покрити, а входовете им засипани, за да се запазят, съобщи Махир Полат, заместник-генерален секретар на община Истанбул.
)