Евгени Минчев призна: Живях при Емил Димитров

„Каза: Евгенийо, седни сега, леля, и ще ти направя едно интервю. Казвам ти, ти ще станеш много известен. Самият аз обаче мечти не съм имал, имал съм намерения.

„Преди няколко години грандиозно световно списание направи интервю с мен и ме попитаха как искам да ме запомнят. Аз казах, че искам да ме запомнят като поет и днешното ми намерение е, че искам да бъда запомнен като поет.

Светският хроникьор Емил Минчев отвори душата си пред Десислава Банова – Плевнелиева в навечерието на своя 60-годишен юбилей.

PR експертът назова и причината, поради която е бил принуден да лъже, че има брат близнак, когато през миналия век е работил като ватман в София.

Аз не съм й предполагал, нито съм мечтал изобщо, че един ден ще бъда известен. Така че е имало обстоятелства, които са насочвали везната в тази посока“, откровен е Минчев.

Аз пея също, правя много неща, инвестирам в имоти, но поет е нещо различно, нещо дългосрочно и поетът е нещо, с което всички хора могат да се припознаят“, завърши Евгени Минчев, предава blitz.bg

В заключение лордът призна и като какъв иска да бъде запомнен.

Един от въпросите обаче разчувства безкрайно много лорда и той не скри пред водещата на „Тук и сега“, че е имал тежко детство.

Паркетният лъв обаче се надява неговият път да бъде пример за всички деца, които са били осиновени. И за децата, които трябва сами да се справят в живота.

През детските и юношеските си години той е имал и много забавна околна среда. Имал е и леля, леля Иванка, която един ден в кухнята в Пазарджик, където вече живеел, се оказала добър пророк и предрекла, че ще стане успешен човек.

„Ако мога да им завещая едно мото за този начин на живот, това е да не мрънкат. Не е нужно да мрънкате, бъдете горди, че сте родени, че сте оставени на тази земя. Неведоми са пътищата божи и това оневинява и онеправдава всички обстоятелства около нас“, пояснява той.

„Живеех при Емил Димитров и тогава се оказа, че аз трябва да имам софийско жителство, за да мога постоянно да живея в столицата. Приближени до Емил Димитров уредиха единствената възможна работа. Законна, разбира се, винаги при мен е било законно, да бъда ватман“, върна се назад във времето Евгени.

„Златица е градът, в който съм роден, но съм оставен в дом „Майка и дете“. Осиновиха ме симпатични родители – баща, който беше кожухар, но много пиеше и всъщност това провали и брака, и него. Самият той почина някъде 80-те години“, разкри Минчев.

„И така от 1983 година до 1989-а, когато дойде промяната на политиката, аз бях ватман. Аз бях много щастлив да бъда ватман, но същевременно и се срамувах. Затова казвах: „О, аз имам брат близнак“. Беше ме малко срам в момента от това нещо“, аргументира решението си той.

„Моята най-голяма гордост е, че съм човек на първо място и второто е, че съм българин. Защото нито една титла не може да бъде по-голяма от това да си българин. И покрай тази титла човек да представя себе си и държавата, в която е роден“, казва Минчев.