И „Времеубежище“ стана „дъвка“ за червения ъгъл на България и пишман патриотите

Дори в спорта – където има ясен начин да прецениш кой е по-добър, се водят спорове; камо ли в изкуството, в което няма метър, хронометър или рефер.

Както всяка една книга, и тази може да ми хареса или да не ми хареса, но това е въпрос на вкус, защото литературата е изкуство – мога да говоря САМО за това дали ми харесва на мен или не.

от руската хибридна машина – „американизиран“ бил, „пропаганда“ бил и т.н. Първо, ще си призная, че все още не съм го чел; както не съм чел и много класики, между другото, но това си е мой проблем, а не на автора или книгата.

Има неща, които просто не ги разбирам. Ако питаш българите, всеки е патриот, а всеки втори – патриот и половина. Ако си позволиш да кажеш нещо лошо за презастроеното море или мутренските хотели, жив ще те изядат, ще ти обясняват как си предател и не знам какво още. Но, ето – случи се да имаме някакъв повод за национална гордост (при това се случи навръх националния ни празник), който не е изфабрикуван, не е плод на местни връзкарски игри – наградата „международен Букър“ за Георги Господинов; и се оказа, че това е просто повод за подигравки и оплюване. Как? Защо? А патриотизмът…?

Отне ми малко време да разбера защо е тази омраза и най-после разбрах – Господинов се снимал на протест с украинското знаме и публично е заявявал подкрепата си за Украйна. Затова го обявиха за „американски“. И това са същите хора които плачат, че щели да им забранят руската литература заради войната (никой не им я забранява, разбира се) и се вайкат, че любимците им щели да страдат от cancel culture. И са българи, и са (уж) защитници на свободата на словото, а когато българска книга печели една от най-престижните награди В СВЕТА, я оплюват. Ходи ги разбери. Не може да се говори за патриотизъм, когато защитата на интересите на една чужда държава и нейните позиции е над защитата на твоята. Но явно не може да се говори за патриотизъм, в чистия му нормален вид, в държава, пред чийто парламент има статуя на чужд цар, а най-големите и най-високите паметници са на чужда армия.

Хубаво казаха хората: „Макрон говори за „Европа на две скорости“, българите намериха и задната“. Не само, че не напредваме заедно с другите, ами тръгнахме и назад. Не може да са ни виновни само политиците, нали разбирате? Математически не е възможно за всичко случващо се да са виновни само политиците, че да си мием ръцете всеки път с тях. А и те са едни от нас, не са извънземни, не са вносни, не… едни от нас са, те са като нас, затова са такива. Или – ние сме като тях, затова сме такива.

Например, не харесвам Джим Морисън, мога ли да кажа, че Doors е лоша, слаба, скапана група? Ще ми се смеят. Също така, не харесвам „Порше“. Що за хахав сектант ще да съм, ако започна да говоря, че „Порше“ е лоша кола? Всичко е въпрос на вкус – казваш: „не е за мен“, махваш с ръка и продължаваш нататък. Нали?

Не мога да разбера защо слушащите руска пропаганда по 24/7 смятат, че всичко, което не е руска пропаганда, е американска? Не може ли нещо на тоя свят да съществува, без да е ничия пропаганда? Например: картина или роман? Ей така – да съществува заради самата красота на изкуството?

Няма да говоря за това, че в Румъния затвориха руския си „културен център“, заради пропагандата и лъжите, които ръси, а тук го охраняват с полиция все едно е парламент (а може и да е…). Няма да говоря сега за това, има време. Няма да говоря и за Газпром, за който се насаждаше слух, че ще ни съди по същото време, когато цяла Европа се готвеше да съди него.

Що за самочувствие трябва да имаш, че да решиш, че ТВОЕТО мнение е решаващото и определящото за всичко? Да махнеш с ръка и да кажеш: „това е тъпо, не става“. Можеш да кажеш: „ЗА МЕН това е тъпо, на мен не ми харесва“, но генерализирането е страшна комплексарщина. А как и защо се случва в страната на най-големите патриоти – е пълна загадка. Хем не дават лоша дума да се каже (дори когато е заслужено) за България, хем сами плюят сега българското.