“Истината е, че никоя политическа сила в Турция не може да спечели избори, ако не успее да привлече този електорат, ако не се съобрази с нагласите”, коментира Бекир Агърдър от социологическата агенция Конда, който миналата седмица прогнозира с точност резултата на вчерашния балотаж.
70 процента от турците се определят като националисти, като те клонят както към десния, така и към левия политически спектър, пише БТА.
В същото време резултатът от балотажа показа силно разединение в турското общество
Кои са основните насоки в новия мандат на Ердоган
Фактори за победата
Анализът от резултатите на балотажа показва, че получените гласове за Ердоган и Кълъчдароглу в Истанбул са близки (51,78 процента за Кълъчдароглу и 48,22 процента за Ердоган). Това подсказва, че тази есен предстоят критични местни избори.
В допълнение е и злободневната тема за мигрантите и бежанците, която доминираше в предизборната надпревара. Ердоган обеща да върне половин милион сирийци в родината им.
Въпреки че Кемал Кълъчдароглу, съперникът на Ердоган, заложи на икономиката в предизборната си стратегия, той не успя да предложи убедителни програми за изход от икономическата криза, за привличане на чуждестранни инвеститори.
Ердоган ще заложи също на продължаването с нови проекти за развитието на военно-отбранителния комплекс, гордостта на турската нация, отбелязват запознати.
Не на последно място, ако Ердоган спечели балотажа, то е, защото турската опозиция не успя да изработи една стабилна стратегия, да се поучи от управляващата Партия на справедливостта и развитието как се печелят избори.
Почти през цялата нощ милиони сподвижници и симпатизанти на Ердоган в Истанбул, Анкара и други градове на страната празнуваха победата със знамена, песни, танци и екзалтирани възгласи в знак на вечна подкрепа за “силния човек на Турция“.
Права се оказа лидерката на Добра партия Мерал Акшенер, която бе заявила, че ”с Кълъчдъроглу не е възможно да спечелят срещу Ердоган“ и дори временно се бе оттеглила от опозиционния алианс заради неговата кандидатура.
Така, Кълъчдароглу си спечели имиджа на политик, който досега не е спечелил нито едни избори. Веднага след загубата на балотажа се надигнаха много силни гласове с искане за оставката му.
Турската република, основана от Мустафа Кемал Ататюрк на базата на принципа за секуларизъм (светска държава) ще навърши през октомври т.г. 100 години и ще навлезе във второто си столетие начело с Ердоган.
В заключение може да се каже, че предстоят важни развития, които ще определят интереса към Турция и нейната геостратегическа роля в региона, Европа и света.
"Йени чаг", също опозиционен вестник, излезе със заглавие “Очарованието на демокрацията”, визирайки високата избирателна активност (около 85 процента) - показател, характерен за турското общество. Турците вярват в принципа, че изборите са най-важният инструмент на демокрацията и тяхната висока активност на избори е учудваща за чуждестранните наблюдатели.
Турският президент Реджеп Тайип Eрдоган се доказа още веднъж като "непобедим на избори лидер", спечелвайки балотажа на президентските избори вчера с 52,16 процента срещу 47,84 процента за опонента му Кемал Кълъчдароглу. Така той получи трети мандат на поста и стана 13-ия президент на Турция.
Анализът на резултатите показва, че тази стратегия на Ердоган е сработила най-добре в окръзите от Централен Анадол - Кайсери, Нигде, Кършехир, Невшехир, Сивас, Йозгат, Аксарай и Къръккале, и черноморските Ризе, Трабзон и др., в които болшинството от населението е консервативно.
Близки до Ердоган източници твърдят, че президентът ще поднови кабинета с нови министри или рокади, говори се, че ще има смяна на външния министър, че предстои назначаване на нов вицепремиер, както и че ще бъде сменен председателят на централната банка. Очаква се президентът да се заеме и с реализацията на проекта за канал "Истанбул". Емирът на Катар бе първият, който поздрави Ердоган още преди Висшата избирателна комисия да се произнесе за изборните резултати. Това не е случайно, тъй като именно Катар е кандидат да осъществи мащабния проект за изкуствен канал през Истанбул, отбелязват наблюдатели.
Близки до опозицията анализатори прогнозират, че предстоят радикални промени в НРП след поредното поражение на изборите. В същото време опозиционните среди заявяват, че няма да се откажат от борбата срещу Ердоган и ще я продължат с нови, по-ефективни средства.
В контекста на извоюваната от Ердоган изборна победа си заслужава да се отбележи приносът на националиста Бахчели, дългогодишния лидер на Партията на националистическото действие (ПНД). Рейтингът на ПСР на Ердоган на парламентарните избори на 14 май спадна със 7 пункта (спрямо предишните избори), но той спечели мнозинството в парламента благодарение на националистите на Бахчели. ПНД, единствена от всички партии, увеличи рейтинга си до 10 процента, въпреки че анализаторите прогнозираха, че няма да прескочи бариерата от 7 процента. Така в новия парламент ПСР на Ердоган ще бъде в единен фронт с националистите на Бахчели, а така също и с крайните ислямисти от Партията на новото благоденствие и крайноислямиската кюрдска формация Хюда пар.
В снощната си първа реч след като бе обявен за победител на балотажа, която Ердоган произнесе качен на автобус пред насъбралото се множество пред жилището му в Истанбул, той посочи, че първата цел са местните избори през тази есен. Заветна цел на Ердоган е да отвоюва големите метрополии Истанбул, Анкара, Измир от опозицията. Сред тях най-важно място се пада на 16-милионния Истанбул. ”Който владее Истанбул, владее Турция”, казва често Ердоган.
Във външно политически план се очаква той да продължи досегашния курс в подхода на Анкара спрямо Русия и Украйна с комуникация както с Владимир Путин, така и със Зеленски. Вероятно ще положи усилия също за подновяването на прекъснатия преди 11 години контакт със сирийския президент Башар Асад.
Във вътрешен план Ердоган и този път успя да консолидира избирателите си, възползвайки се в предизборната кампания от традиционните им страхове, свързани с кюрдския сепаратизъм и терора на Кюрдската работническа партия (ПКК). Многократно той отправи обвинения към своя опонент Кълъчдароглу заради подкрепата, която опозиционерът получи от прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), обвинявана за връзки с ПКК.
Други теми, на които досегашният президент заложи в надпреварата за поста, бяха опазването на религиозната идентичност и съхраняването на културните различия на турското общество със Запада. Във фокуса на предизборната си стратегия Ердоган постави акцент върху фактора na сигурността, независимостта и единството на “силната държава Турция", способна да се противопостави на всеки, който дръзне да я отклони от нейния път. Стратегия, която му спечели битката срещу обвиненията на опозицията във връзка с високата инфлация, поскъпването на живота, обедняването на средната класа, безработицата, срива на турската лира и дори ширещото се недоволство от присъствието на милиони сирийски и други бежанци.
Ердоган планира провеждането на референдум за приемането на нова конституция, която да даде нова визия на Турция. Той залага специално на справянето с последствията от земетресенията, увеличаването на работните места специално за младите хора, намаляването на инфлацията и разрешаването на икономическите проблеми във вътрешната политика.
За изминалите 21 години Реджеп Тайип Ердоган успя да утвърди имиджа си на ”силния човек“ на Турция, както във вътрешен, така и в международен план. По думите на един анализатор “той е лидер, който умее да “гледа и на Изток, и на Запад“ и съумява да балансира във връзките си както със Запада (като съюзник в НАТО), така и с Русия и с Украйна, с тюркския и арабския свят, което му носи престиж в очите на електората, но също и в света.
Заиграването с прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН), която не излъчи кандидат, оказвайки по този начин подкрепа за Кълъчдароглу, също се оказа подводен камък за опозиционния лидер. Той спечели висок рейтинг в Диарбекир, крепостта на кюрдите, но в други кюрдски градове гласовете отидоха за Ердоган.
Най-силният аргумент, на който разчиташе обединената опозиция от шест партии (Народнорепубликанската партия, Добра партия, Партията на бъдещето, партия Дева, Партията на щастието и Демократическата партия), се изразяваше във връщане към парламентарната система срещу недоволните от автократизма на президентската система, но това не успя да сработи. Различията между партиите в опозиционния съюз - обединение на леви и десни, ислямисти и секуларисти, представляващи пъстра политическа картина, и не на последно място личността на Кемал Кълъчдароглу, която бе издигната за кандидат за президент, не успя да спечели доверието на недоволните и разочаровани от Ердоган среди.
Новият стар държавен глава на страната Ердоган ще управлява Турция през следващите пет години, до 2028 г. С това той утвърди имиджа си на непобедим на избори лидер и се превърна в президента с най-дълъг мандат в историята на Турция. В същото време обаче това е и най-трудно извоюваната победа на държавния глава на фона на опустошителните земетресения през февруари т.г., които отнеха живота на над 50 хиляди души, на високата инфлация, обедняването на населението, отлива на чуждестранни инвеститори и други проблеми, с които страната се сблъсква. За пръв път в историята на страната президентът бе избран на балотаж. Много интересно в този смисъл е заглавието днес на печатния орган на опозицията - вестник "Джумхурийет", който писа “Ердоган спечели, губейки”.
Проправителствените вестници в същото време отбелязват, че новият мандат на Ердоган "ще пренесе Турция във второто й столетие”, изтъквайки изборната победа на досегашния президент като ”извор на гордост и удовлетворение” и "победа на цяла Турция".
Разликата между Ердоган и Кълъчдароглу е близо 3 млн. души в полза на досегашния лидер. Според критиците на Ердоган ще му е по-трудно в този мандат отколкото досега. Инфлацията, сривът на турската лира, високото ниво на безработицата ще го притискат. С редица предизборни жестове Ердоган успя да потуши недоволството от икономическите трудности и обърна резултата в своя полза. Но изборите приключиха и сега хората очакват обещанията да бъдат изпълнени, а икономическите несгоди все повече ще притискат турците, принудени да затягат коланите, коментират редица анализатори.
Според лидера на антимигрантската Партия на победата Юмит Йоздаг, който събира гласовете на недоволните от политиката на Ердоган спрямо бежанците и заяви подкрепа на Кълъчдароглу на балотажа, в Турция има над 13 млн. мигранти. Йоздаг нарече победата на Ердоган “пирова победа" (вестник "Биргюн" излезе със същото заглавие). Йоздаг обеща да води политика, базираща се на секуларисткия принцип на Ататюрк, в която основно място заема връщането на бежанците. В този смисъл може да се очаква той да привлече по-голям фрагмент от националистическия електорат, недоволен от мигрантската политика, водена от сегашните управляващи.
Турция ще продължи през следващите пет години да се развива според курса, набелязан от Ердоган. Страната ще продължи да бъде президентска република, а партията на Ердоган, заедно с националистите на Девлет Бахчели и крайните ислямисти от Партията на новото благоденствие и кюрдската Хюда пар, запазва мнозинството си в парламента.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
)
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)