Атанасова: В ГЕРБ–СДС знаем от опит, че най-трудната битка в политиката е битката със самия себе си

Вярвам, че ще бъдем на нивото на предизвикателствата, пред които сме изправени и решенията, които ще взимаме в 49-ото народно събрание няма да бъдат водени от тези две мотивации.

Желая успех на всеки един от Вас и Бог да пази България!

И тогава и сега смятаме, че трябва да превъзмогнем себе си, в името на по-голяма цел - успех за България!

П.П Декларация на ГЕРБ - СДС, с която се откри сесията на 49- тото НС.

Съединението прави силата!

В ГЕРБ – СДС знаем от опит, че най-трудната битка в политиката е битката със самия себе си. Със собственото си его, със собствените си илюзии и със собствените си недостатъци. Тази битка е далеч по-важна от конюнктурните битки с актуалния политически опонент, защото е решаваща за дългосрочните перспективи пред всяка политическа сила. Ние знаем, че изходът от тази битка зависи от самите нас и от силите ни да преодолеем самите себе си. От възможността за осъществяване на качествена промяна, която рано или късно намира своя положителен резултат, пише Десислава Атанасова във Фейсбук.

В името на тази победа, ние сме готови не просто да разговаряме с всяка от партиите, които българските граждани са изпратили в парламента, но и да се съобразим с различните аргументи. Ние сме тук, не за да разширяваме обществените разломи и да отваряме нови рани в тъканта на нацията, а за да дадем конкретна политическа форма на разбирането, че можем не просто да живеем заедно, но и заедно да постигаме успехи за цялото българско общество.

Имаме ли достатъчно политическа смелост и самочувствие да се изправим пред собствените си страхове и илюзии и да ги отменим в името на бъдещето? Способни ли сме да правим разлика между желано и действително и да потърсим вината за собствените си провали и несполуки първо в себе си, а след това в останалите?

Именно институционализирането на този дневен ред и превръщането му в официална държавна политика е нашата най-голяма задача днес. Този дневен ред стои далеч от фикциите и фиксациите на злободневните политически борби. Той не може да се осъществи в абстрактните и общи формулировки на празнодумието. Неговото съдържание е конкретно и изисква действия. То се състои в непосредствената възможност за трайно и устойчиво решаване на политическата криза, което от своя страна да даде ефективен отклик на икономическите, финансовите, геополитическите и социалните предизвикателства пред българското общество.

Както в предишния парламент, така и в този, решаването на политическата криза не може да се случи по удобен за нито една от партиите начин. Няма работеща управленска конфигурация, която да не породи напрежение сред нашите членове и симпатизанти. Въпрос на политическо лидерство е, правилните решения да се взимат навреме, независимо от вътрешнопартийните недоволства. Въпрос на смелост е да излезем от рамките на тактическите сметки и да насочим политическата си енергия към работа за цялото общество, а не само за собствената си формация. Убедени сме, че в дългосрочен план, подобен подход ще даде добри резултати и за укрепването на политическите тенденции, които представляваме.

Най-голямата ни победа през последните две години беше, че не позволихме да се превърнем нито в жертва, нито в палач. През цялото това време от тази опасност, ни спасяваше непрестанното самонапомняне, че най-непосредствената ни задача като политическа формация е да решаваме реалните проблеми на обществото, да се стремим да съхраняваме неговата цялост и да следваме дневния ред на мнозинството от българските граждани.

От позицията на първа политическа сила, ние сме наясно, че българският народ показа, че нито една от партиите в 49-ото народно събрание не може да реши политическата криза сама. Ние все още нямаме самочувствието, че сме спечелили изборите, защото много ясно виждаме, че нашата гледна точка не просто не е доминираща, но и е една от многото в този парламент. Имаме ясното разбиране, че нашата победа няма как да се състои в проценти, числа и депутатски места. Нашата победа би била валидна, единствено ако 49-ото народно събрание успее да възстанови базовите обществени консенсуси, да излъчи стабилно, ефективно и компетентно управление и да създаде среда на взаимоотношения отвъд конфликтите и скандалите.

През последните две години, българската политическа система претърпя огромна трансформация. Промяната е факт, както в политически, така и в обществен план. Тя може би не е такава, каквато сме си я представяли от своите различни гледни точки, но нейното присъствие е действителност, която не може да бъде отменена. Въпросът оттук нататък е, в състояние ли сме да приемем реалностите на промяната и да се опитаме да управляваме разумно процесите, които е породила?

През последните две години, ние бяхме подложени на редица изпитания, но най-голямото от тях беше изкушението да се превърнем в секта. Да се затворим в себе си и да заживеем в собствен свят – далеч от действителността и нейните предизвикателства. Да се отдадем на мечти за реванш и жажда за отмъщение. Да забравим основните си политически задачи и ангажиментите си пред обществото и да ги подменим с изразяване на лични емоции. Да обявим всички останали за неверници или за еретици. Да заживеем с усещането, че сме жертва, която инстинктивно мечтае да бъде палач.

Тези предизвикателства са далеч по-значими и по-важни от емоциите на всеки един от нас. И ако българските граждани имат пълното право да бъдат емоционални, то ние, техните представители нямаме това право. Ние имаме единствено задължението да преработим тази гражданска емоция и да я превърнем в позитивен дневен ред на страната.