Легендата за Авитохол - родоначалникът на българите

За жалост, обаче неговото име не е записано никъде. Можем само да гадаем кой е бил той. Предположенията са няколко.

Преди хиляди години древните не са могли да си обяснят много от нещата, които знаем днес. Те не са имали нашите напреднали технологии, но пък са създавали легенди, чрез които да интерпретират природните явления, общественото устройство и всичко случващо се около тях. Легендите са това, което днес познаваме като митове. Произходът на хората не прави изключение. Те приемали своето потекло като неразривна част от историята си и сакрална реликва за достойнство и самоуважение.

Всички знаем за вълчицата, отгледала основателите на Рим – Ромул и Рем. Чували сме и за троянеца Парис, който бил откърмен от мечка в гората. Има още много такива примери – за царя на персите Кир и този на испанците – Гобиас. Чрез необикновените качества, които наследяват от бащата на рода си, те се докосват до свръхчовешкото и стават богоизбрани. Така народите, които са имали легенда за своя произход са се отличавали от тези, които нямат и това им придавало превъзходство. Техният родоначалник им е предал силата, която е придобил от животното, пише bulgarianhistory.org.

Не знаем истината за Авитохол и легендарния български родоначалник. И може никога да не я разберем. Може да е просто митологема, не сме сигурни. Но сме сигурни в едно. Българите са имали самочувствието на богоизбрани потомци. Поставяли са своя произход редом до този на най-великите народи, живяли през вековете. Носещи всички добродетели на кошутата в сърцето си и благородната ѝ кръв във вените, те са успявали да оцелеят всеки път, когато ударите на съдбата ги е „хвърляла в пущинака”. И да се завърнат по-силни. Точно както Авитохол.

Поддръжниците на една сравнително нова теория за произхода на българите – иранската, смятат, че това е Авитохол – първият владетел от Именника на българските ханове. Според този документ Авитохол е бил от рода Дуло и е живял 300 години. Това, разбира се, е митологизирано. Заключението те правят от тълкуването на двата корена на името му според най-древния индоарийски език – санскрит. Думата Ави според тях е дива овца – животно, близко до сърната, а думата ТОКО – син, потомък. Сред памирските народи думата за сърна е АФИ, а ТОХЪЛ отново е син, потомък. Така буквално името означава „син на сърна”, „потомък на сърна”. Както повечето неща в историята ни и това не е доказано със сигурност и историците все още спорят. Съществуват и няколко други хипотези за този необикновен български родоначалник.

През миналия век бе открита литовска хроника, датираща вероятно от XIV-XV в. Тя събира в себе си няколко такива легенди – за Кир, Ромул и Рем и др. Според нея „князът мизийски, сиреч български е бил откърмен в гората от кошута, след като е бил захвърлен в пущинака да загине”. Друг вариант на същата легенда е спомената от Прокопий Кесарийски. Той разказва как една вълшебна сърна посочила пътя на утригурите и кутригурите през плитчина в Меотидското езеро. Дотогава те мислели, че е невъзможно да се премине, но благодарение на животното открили необятни хоризонти. Според по-късни интерпретации легендата звучи така:

Според тези, които подкрепят тракийския ни произход, етимологията на името идва от името на тракийската нимфа Ава, която е дъщеря на Хеброс и майка на Ергиск. Частицата „ток” отново е потомък, а „ол” също често срещана в тракийските имена. Тюрколозите пък извеждат корена на името от думата „апът”, която преведена от тюрски означава баща. Нейна прозводна е думата „авит” – прародител. Други историци, позовавайки се на тюрския произход отъждествяват Авитохол с „Бича Божи” Атила. Това заключение те правят от няколко факта. Първо годината – през 453 година умира хунският вожд, а според изчисленията тогава приключва управлението на първия български владетел.